Лансет, 23.01.2010
Представете си ситуацията в Хаити: семейства, живеещи направо върху замърсени от нечистотии бунища, без никакви надеждни източници на храна и вода и на практика без достъп до здравеопазване.Този сценарий разкрива положението в Хаити преди земетресението, което изпрати тази бедна, раздирана от конфликти страна като топ новина директно в заглавията на международните медии.
В момента непосредсвена цел на хуманитарните помощи, международнте организации, правителствата и неправителствените организации (НПО) е мобилизиране на усилията, но също така и борбата за позиции, всяка твърдейки, че прави най-много за оцелелите при земетресението.
Някои агенции дори заявяват, че са в авангарда на усилията за хуманитарни действия в Хаити. Фактически, както е видно, ситуацията в Хаити е хаотична, опустошителна и всичко друго, но не и координирана.
Много е казано за изпълнението и развитието на хуманитарните усилия в Хаити. От изключително значение е непосредствените нужди на хората там да бъдат посрещнати днес – незабавно. Но е скандално, че именно сеизмичното разместване на тектоничните плочи постави Хаити в центъра на вниманието на международните медии.
Политическата реторика е добре позната: печеленето на точки във вътрешен и международен план по време на кризи и бедствия е обичайна практика, използвана от много правителства и политици. Но в тази опасна и неморална игра има много губещи, особено откакто правилата включват поставяне нуждите на отчаяните хора в зависимост от субективното определяне на цената.
Нека се върнем 5 години назад до слабия международен отзвук на катастрофалното земетресение в Пакистан. Само през последните 2 седмици наводнение остави без покрив 30 000 души в Кения и 4 000 в Албания, а в Йемен, Демократична Република Конго и Сомалия хиляди хора бяха евакуирани поради продължителните бойни действия.
Всички международни организации, включително Международната Продоволствена Програма на ООН, наскоро се оттеглиха от Сомалия – една от страните, славещи се с най-големи бзчинства в света и с популация сходна по численост на тази в Хаити. Невероятно изглежда международните организации и националните правителства да се състезават за внимание в ръководенето на усилията за хуманитарни помощи в Сомалия. Причините за тяхното бездействие в момента са с най-нехуманен характер.
Многократно е фокусирано вниманието на факта, че когато се гледа през кривата призма на политиката, икономиката, религията и историята, животът на някои се оценява като по-важен, от този на други – положение, което не е повлияно от невинните, медиите и от нас включително.
Тази тъжна ситуация е резултат от косвената йерархия на кризисните ситуации, по-късно повлияни от изкуствени критерии, такива като дали бедствията имат природен характер или са причинени от хората. Както таз-седмичното специално издание, посветено на яростния конфликт и здравеопазването, показва, нуждите на хората от здравеопазване в териториите, засегнати от конфликт, са непрекъснато подценявани.
Политиците и медиите се превръщат в лесни мишени за критика. Но има и друга група, включена в хуманитарната помощ при бедствия, която до голяма степен успява да избегне обществен контрол – секторът за хуманитарна пиомощ, днес без съмнение индустрия със свои собствени права.
Секторите за взаимопомощ и хуманитарните организации извършват изключителна работа в трудни ситуации. Но някои благотворителни организации могат още повече да подобрят своята ползотворна дейност. Лансет наблюдаваше агенциите за хуманитарна помощ и неправителствените организации в продължение наняколко години, а също така провеждаше разговори с членове на персонала, рабодещ за крупни благотворителни организации. Няколко теми изпъкват при тези разговори.
Големите агенции за взаимопомощ и хуманитарните организации са често в противоборство помежду си. Заразени от вътрешната сила на политиката и отблъскващите характеристики, наблюдавани в много от крупните корпорации, големите агенции за взаимопомощ могат да бъдат обладани от стремеж към трупане на пари чрез своите усилия за привличане на средства.
Медийното покритие е основна цел на тяхната дейност.
И може би най-неприятно от всичко е това, че усилията за хуманитарна помощ в този бранш понякога са конкурентни и се характеризират със слабо сътрудничество между агенциите, включително и малки родни благотворителни организации, които могат да имат по-добре изградена мрежа в засегнатите страни и по този начин са по-пригодни незабавно да осъществят разпределянето на извънредна хуманитарна помощ.
Вземайки под внимание кризата в Хаити, може би изглежда непростимо да контролираме и критикуваме мотивите и действията на хуманитарните организации. Но както и всяка друга индустрия, индустрията за взаимопомощ трябва да бъде изследвана, не само във финансово отношение, каквато е практиката в момента, но и по отношение на това как действа тя от най-високо до най-ниско ниво.
Изглежда все по-очевидно, че някои агенции действат понякога по-скоро в свой собствен интерес, отколкото в интерес на индивидите, на които твърдят, че помагат. Макар че много агенции вършат значима работа, хуманитарианизма вече не е в духа на много от организациите в тази индустрия.
За хората от Хаити и други, живеещи при сходни условия на разруха, хуманитарианизма е най-съдбоносната мотивация и средство за намеса.
