София, 31 януари 2022 г.
Когато ни питат „Как измервате ефективността на програмите за здравно и сексуално образование?“, честно отговаряме, че ще знаем дали сме постигнали истински и пълен успех тогава, когато днешните тийнейджъри - обучители на връстници и участници в образователните ни сесии, пораснат и се превърнат на свой ред в реализирани възрастни, в добри родители, които подхождат с разбиране и уважение към собствените си тийнейджъри. И понеже тази година БАСП става на 30, сме си обещали 2022 да бъде ознаменувана с вдъхновяващи 30 продукта. След три нови епизода на подкаста „Зз правото и хората“, с удоволствие ви представяме проекта „…и благодаря за рибата!“ Заглавието, както се вижда, е вдъхновено от третата книга от поредицата на Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Много искахме да отговорим на въпроса „Какво става с нашите млади доброволци, когато пораснат и станат млади възрастни? Как се развиват? Това, с което сме ги занимавали, оставило ли е следа в живота им?“ и понеже социалните мрежи свързват хората, независимо от разстоянията и заетостта, ние поддържаме връзка с доста от тях.
Някои намерихме наскоро, с други винаги сме били на едни клавиши разстояние, за някои знаем че са далеч, но са добре. Идеята да направим кратки филмчета за десетина наши доброволци, ни дойде преди Ковид пандемията. Успяхме с 5, макар че имахме готовност за поне още толкова – надявам се крепко, че в следващ момент ще можем да покажем Тео от Русе,, който е в Сейнт Луис, Мира от Дъблин, репортерката на БНТ Айше Сали (да, и тя е „наше дете“) , Мая от Лондон, инж. Недко от Плевен и групата му музиканти, и още, и още… Локдаунът ни спря и отложи премиерата. Мислехме я на живо, ще бъде онлайн. Но ще ознаменува 30-годишнината ни и това ни кара да се радваме много. Моментите улови за нас кинаджията с главно К Никола (Кольо) Бошнаков, а финалната версия на монтажа е дело на колегата Венци Кирков. По идея на Кольо всяка от героините на поредицата написа писмо до БАСП и ни го чете на живо, като разказа за най-запомнящите се неща от времето, в което е била наша доброволка, и говори за ползата от здравното и сексуално образование и ни праща обич. Ние също ги обичаме безрезервно и благодарим за рибата!
Първата представена на вашето внимание е Светлето, Светлана Фотева-Божилова. Съвсем по Дъглас Адамс тя наскоро отговори на въпроса какъв е смисълът на живота с верния отговор: 42. Тя и нейните съученици от СМГ бяха едни от първите ни доброволци преди повече от четвърт век. Благодарни сме, че животът ни свърза с тях, да са живи и здрави и Светла, и чудесният й съпруг-съученик Милен, и най-добрата й приятелка Любка, за която тя говори и която вече е майка нa тийнейджър, и всички други.
Втората ни пораснала доброволка е Ивето, д-р Ива Куманова от Пловдив, представител на следващата генерация млади доброволци, която стана част от нас, когато беше на 14, после запали за каузата по-малката си сестра Мая, която представляваше БАСП и цялата ни федерация по семейно планиране на европейско и глобално ниво. Ива е част от доброволческия ни екип до ден днешен и е източник на радост и гордост за нас. Пациентите й в ендокринологията са големи късметлии. Благодарим на нея и на чудесното й приятелка от онези времена Габи, която също беше активна в работата с нас – на терен и като част от управителния ни съвет. Благодарим ви, мили пловдивски момичета!
Нашето трето момиче е Ади, Адриана Славова. Тя разчупва клишето на типичния доброволец. „Нашите“ деца най-често избират пътя на медицината, помагащите професии или комуникациите, а тя е човек на изкуството. Нейните легендарни рокли от кондоми събраха овации и адмирации. Както се вижда обаче, и ние сме белязали пътя й. Продължавай напред, мила Ади!
Четвърта по ред ви представяме Гери, д-р Гергана Дикова. Познаваме я и я обичаме от съвсем малка, защото е дъщеря на чудесните ни колеги Даниела Дикова и д-р Иван Диков, които са сред основателите на БАСП и които до ден днешен продължават да работят неуморно и компетентно за здравето и добруването на пациентите. Младата д-р Дикова прокарва свои собствени пътеки в акушерството и гинекологията, но не забравя и „просветителската“ част на призванието да бъдеш лекар. Продължавай смело напред и нагоре, мила Гери! А ние се сещаме за сестра й Надежда Дикова и за други деца на колеги, които израснаха през очите ни и които като ученици ни бяха страхотни доброволци – Иви Павлова, Тотина Цировска, Михаил Цировски, Надежда Дикова, Крум Маринов, Магдалина Кичукова, Мария Симеонова и много други чудесни млади хора, които днес са уважавани професионалисти и страхотни хора.
Петата ни златна рибка е Рали, Ралица Христова. Пътешествието през времето за виртуална среща с различни генерации млади доброволци приближава до сегашните дни - Ралица като че ли до вчера беше с нас и ходеше по училища, семинари и международни форуми. С обезоръжаваща усмивка, дар слово и бликаща енергия, Рали е роден комуникатор и не е чудно, че именно това е в основата и на работните й занимания. Покрай нея се сещаме и за Боряна Кепеджиева, с която бяха неразделни и страхотен тандем. Благодарим от все сърце!
Дано в бъдеще намерим начин да ви запознаем с още от чудесните хора на БАСП!