Автор: Андрю Мичъл, секретар в сянка на Британската Агенция за Международно Развитие
Таймс, 18.02.2010
Добре разходваната помощ спомогна за унищожаването на едрата шарка (вариола), за намаляване случаите на полиомиелит от 350 000 на година през 1988 на 1 500 миналата година, както и за увеличаване броя на хората на животоспасяващи анти-СПИН лекарства от 400 000 през 2003 до повече от 4 млн. през 2008. Помощта на данъкоплатците спасява човешки живот и има шанса да спаси милиони през следващите години. Всеки, който се съмнява в това, би трябвало да хвърли поглед на проекта „Доказателство за живот” в уебсайта на г-н Гейтс.
Не би трябвало да омаловажаваме значението на хуманитарната помощ. От хилядолетия, още от времето на Тутанкамон, който, както сме учили доскоро, може би е умрял от малария, напълно лечими болести убиват милиони всяка година.. Нашето поколение има уникалната възможност да остави смъртните случаи, причинени от лечими болести, на страниците на историческите книги.
Нека не бъдем твърде сдържани в това: тази дейност е от полза и за нас тук, в Британия. Ако искаме да намерим по-гъвкаво решение на проблема с тероризма, да овладеем потока на икономически мигранти към нашите брегове и да се справим с напастта – търговия с наркотици и трансгранична престъпност, трябва да дадем своята дан за развитието и сигурността по света. Това е както практически, така и морален императив.
Императив, който центърът Райт подкрепя... Изминахме дълъг път от поляризирания през 70-те години дебат между мрачните псевдо-марксистки интелектуалци, които виждаха помощта като основаващо се на чувство за вина световно преразпределение, и академиците – защитници на новите права, които посочват, че външната помощ не е нито необходимо, нито достатъчно условие за икономически тласък.
Но освен възхвала за многобройните успешни примери на помощта, е необходимо да се отчитат и реалните факти. Ако добрите намерения сами по себе си бяха достатъчни, за да спасят света, то всички щяхме да живеем в рай – без бедност. Много често в развиващите се страни единственото доказателство за наличие на хуманитарна помощ, което бихме могли да видим е „кохорта” с мерцедеси, карани от местни политици, които са се облагодетелствали чрез корупция и патронаж. По тези причини ни се иска да направим някои сериозни промени...
Консерваторите биха изоставили лейбъристката система за оценка и биха я заменили с критичен контрол на разходване на помощите, осъществяван от страничен наблюдател. Бихме могли, където е възможно, да отидем към базираща се на резултати помощ, давайки средства на правителствата само тогава, когато виждаме реални доказателства за постигнати резултати. Бихме фокусирали усилията си върху страни, в които можем да постигнем реални резултати, като приключим с помощите за Русия и Китай и се концентрираме повече върху най-бедните страни, в частност тези, принадлежащи към Британската общност.
Бихме редуцирали, или дори прекратили фондовете за ООН и други мултилатерални агенции, които са се провалили в опита си да достигнат истински резултати, като дадем повече на тези, които са в състояние да докажат, че наистина постигат нещо. Ще отделим специално внимание в 2 ключови области : разширяване на възможностите за избор при жените, които нямат достъп до контрацепция, и справяне с корупцията.
Няма област, която да е постигнала повече за повишаване на стандарта на живот в развиващите се страни от търговията и икономичвската революция, чиято движеща сила е пазарът: революция, която доведе до пълна трансформация Китай и Индия. Така без никакво притеснение ще използваме про-бизнес подхода за развитие: разширяване на правата на собственост и микрофинансирането, отваряйки нашите пазари за най-бедните страни, насърчаваики инвестирането от британски компании.
Но необходимостта от политическа съгласуваност отрязва пътищата и към двете възможности. Да вземем най-неотложния пример, Британската помощ се нуждае от по-голяма ефективност в Афганистан. Нашите усилия в Кабул и Рашкар Гар трябва да станат по-интензивни и по-енергични чрез разширяване на британска мисия. Предложените от нас стабилизционни и възстановителни дейности ще помогнат в това отношение. Работата във високорискова среда и осъществяването на различни дейности е от голямо значение за осигуряване на стабилност и спечелване на сърца и умове – от строенето на мостове и възстановяване на електроснабдяването до помощта в изграждане на местно управление. Някои хора от общността за развитие бяха обезпокоени от това, страхувайки се, че парите могат да бъдат пренасочени от учебници и лекарства към закупуване на танкове и куршуми. Това просто не отговаря на истината: ние ще се придържаме към стриктните правила, заложени от Организацията за икономическо развитие и сътрудничество, за това кое може да се счита за хуманитарна помощ и това, което не може.
Нашият залог за разходване на хуманитарната помощ се базира на трезва, но и оптимистична оценка за внимателно премерената взаимопомощ, която да доведе до реална разлика в живота на милиони хора за години напред. Помощта за изграждане на един по-безопасен, по-проспериращ свят, е не само морален императив, но е определено и в интерес на Британия. В един глобализиран свят ефективната хуманитарна помощ не е игра, която завършва на нула.