НІV-инфекция/СПИН
Причинител - човешки имунодефицитен вирус - тип 1 и 2 (НІV-1 и НІV-2). НІV-1 причинява повечето от случаите в западното полукълбо, Европа и Централна, Южна и Източна Африка, а НІV-2 - в западна Африка. Счита се, че по-малката вирулентност на НІV-2 е една от причините за по-слабото му разпространение.
Благодарение на съдържащия се в НІV ензим обратна транскриптаза, неговата РНК се превръща в провирусна ДНК, която се прикрепва към ДНК на човешките клетки. Провирусите се делят заедно с гените на клетката при всяко нейно делене и така цялото поколение на инфектираната клетка съдържа провирусната ДНК. Същевременно с това могат да се образуват вирусни частици, които атакуват други клетки.
НІV атакува основно т.нар. Т-лимфоцитни клетки, които имат важна роля в поддържането на имунитета срещу инфекции и тяхното намаляване обуславя в най-значителна степен развитието на симптомите на СПИН. СПИН означава Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност и се характеризира с развитие на инфекции и неоплазми, с които увредената имунна система не може да се справи, а също и с увреждания на нервната система поради директно атакуване на клетките й от НІV.
Пътища на предаване
За да настъпи заразяване с НІV е необходим контакт с телесни течности, съдържащи заразени лимфоцити или с плазма. На практика това са всички телесни течности, секрети, но необходимото за инфектиране количество на НІV е достатъчно само в семенната течност, вагиналните секрети, кръвта и майчиното мляко. Това означава, че тези телесни течности трябва да достигнат по някакъв начин до чувствителните към НІV клетки на здравия човек.
Полов път
Наблюдаваното през първото десетилетие на епидемията от НІV/СПИН в САЩ, Западна Европа, Канада и Австралия преимуществено засягане на хомосексуалните мъже, има своето обяснение. При непротектирания анален секс (без кондом) семенната течност, съдържаща инфектирани с НІV лимфоцити лесно достига лимфоцитите на партньора през възникващите при това охлузвания и наранявания на стената на ректума. Предразполагащи към това са и честите други ППИ на ректума ( херпес, гонорея, хламидиални инфекции, сифилис и др.). Рискът е значително по-висок за "пасивния" партньор. Прилагането на други сексуални практики с по-малък риск и протектирания секс доведе до намаляване на новите случаи на НІV/СПИН и други ППИ сред хомосексуалните мъже.
Още от самото начало на епидемията стана ясно, че хетеросексуалният път на заразяване (секс между мъж и жена) доминира в Латинска Америка, Африка, Азия и редица Европейски страни, вкл.нашата. Все повече НІV инфекции възникват по хетеросексуален път и в САЩ и западна Европа. Инфекцията се предава по-лесно от заразен мъж на жена отколкото обратното. И при хетеросексуалните контакти то се улеснява от наличието на други ППИ, но експерименти с шимпанзета показват, че заразяване настъпва и при нормална влагалищна лигавица. Възможностите на протектирания секс да предпазва от заразяване с НІV се демонстрират от забавяне темповете на епидемията в Тайланд, където само преди няколко години бе засегната значителна част от проституиращите жени. Важен е фактът, че не са единични случаите, когато заразяване с НІV настъпва дори при единични хетеросексуални непротектирани контакти между лица, непринадлежащи към т.нар. рискови групи.
Кръвен път
В страни, изследващи дарената кръв, заразяванията при кръвопреливане са много редки изключения. Това е възможно, когато дарителят е бил прясно заразен (обикновено преди не повече от 15-20 дни) и лабораторното изследване е фалшиво отрицателно. Продуктите, изготвяни от кръв в развитите страни са безопасни поради термичната им обработка. Кръвният път на предаване на НІV обаче е особено активен при хора венозно инжектиращи си наркотици, които ползват общи игли и спринцовки. Възможно е заразяване и с всякакви пробождащи и режещи пособия, използвани наскоро преди това от заразен с НІV човек (напр. при пробиване на уши, татуировка, маникюр, акупунктура, бръснене и т.н.). Заразените с НІV пристрастени към наркотици лица са съществен резервоар на инфекцията в обществото, върху който е трудно да се въздейства поради промените в стойностната им система. Те са склонни към непротектиран секс, предлагане на секс услуги и даряване на кръв, за да си набавят средства за дрогата, от която са зависими.
Път "майка-дете" - заразяването може да стане вътреутробно (вирусът преминава от кръвта на майката в кръвта на плода през плацентата) или по време на раждането (през очната лигавица, други лигавици или охлузвания по кожата). Около 30% от заразените с НІV или болни от СПИН бременни жени раждат заразени деца. Случаите на заразяване на здравороденото дете по време на кърмене са сравнително малко.
Симптоми
Първична НІV-инфекция. Две до четири седмици след инфектирането при някои от заразените настъпват покачване на температурата, болки по мускулите и ставите, обрив по кожата и увеличаване на лимфните възли по цялото тяло. Съчетанието на тези симптоми наподобява заразното заболяване остра мононуклеоза. Обикновено 1 до 3 седмици след появата на тези симптоми НІV-инфекцията може вече да бъде доказана лабораторно.
След изчезването на симптомите на първичната НІV инфекция (с изключение на увеличените лимфни възли) настъпва различно дълъг период на безсимптомно носителство, когато инфекцията се доказва лабораторно (т.нар.серопозитивни носители). През този период повечето от носителите са с намален брой Т-лимфоцити.
СПИН-свързан комплекс (ССК). Характеризира се със загуба на тегло, хронична диария, отпадналост, ставно-мускулни болки, гъбички в устата и др. Често през този период се наблюдават промени в кръвната картина - намален брой левкоцити и тромбоцити, анемия и др.
Преминаването в стадия на СПИН се демонстрира от развитието на т.нар. опортюнистични инфекции (причинени от вируси, бактерии, паразити и гъбички, безвредни или лесно овладявани при хората с неувредена имунна система) и/или някои злокачествени образувания. Особено чести и тежки са пневмониите, възпалението на мозъка, туберкулозните менингити и т.н. В западна Европа туберкулозата е толкова честа при болните от СПИН, че вече се говори за двойна епидемия СПИН/Туберкулоза.
Диагностика
Съществува специално разработена класификация на болести, насочваща към клинична диагноза "СПИН". Лабораторното доказване на НІV-инфекцията се извършва с два серологични теста: ELISA (първичен) и Western blot (потвърдителен). При два положителни резултата по ЕLISA от една и съща кръвна проба, лицето се приема за заразено с НІV, ако и резултатът от Western blot e положителен. Чрез тези тестове се доказват антитела към вирусни белтъци. Затова в ранните стадии на инфекцията, когато още няма антитела изследваният може да е заразен и да заразява, но да е "фалшиво отрицателен". В преобладаващия брой случаи тестовете се позитивират от 15-20 до 45 дни от заразяването, но има единични случаи, когато заразеният остава "негативен" в продължение на няколко години. Това става при наистина "дремещо" състояние на вируса, когато той се размножава толкова бавно, че имунната система не го разпознава и не реагира с образуване на антитела.
Съществува значителен напредък в лечението на СПИН с комбинации от антивирусни средства, които забавят размножаването на вируса и удължават живота и трудоспособността на болните. Освен това на практика всички опортюнистични инфекции са лечими и проследяването на НІV-положителните и болните от СПИН със своевременно включване на антибиотици, антивирусни средства и имуностимуланти подобрява прогнозата. Подобно на практиката във всички демократични страни и у нас е възможно анонимно безплатно изследване за заразеност с НІV като желаещият да се изследва назовава произволно избрано от него име. Най-добре е това да става чрез кожно-венерическите диспансери (КВД), където могат да се извършат паралелно с това преглед и изследвания за други ППИ и се получава консултация за намаляване риска от ППИ. Съгласно българското законодателство желаещият да се изследва за НІV/СПИН не е задължен да направи това в КВД по местоживеене. Това е допълнителна гаранция, че тайната ще бъде запазена, въпреки че тя традиционно се спазва стриктно от специализираните в лечението на ППИ лекари - венеролозите. Оказалите се HIV положителни имат необходимост да научат това от подходящо лице, което да им помогне да преодолеят стреса, да ги консултира по отношение на начина на живот, който ще отложи развитието на СПИН и на правилата, които трябва да спазват в ежедневието си, за да не разпространяват инфекцията. Освен това НІV положителните трябва да бъдат проследявани клинично, за да се лекуват своевременно опортюнистичните инфекции и да се решават здравни проблеми, несвързани пряко с тази инфекция. Всичко това е най-добре да става от КВД, имащи богат опит в лечението на ППИ, подхождащи недискриминационно към болните с ППИ и способни да решават здравните и психологични проблеми на болните с ППИ и НІV.
Положителният резултат за инфектираност с НІV не е "смъртна присъда". Повечето от заразените имат пред себе си над 10 години, през които ще са напълно здрави при условие, че се придържат към адекватен начин на живот, както и години на отлагане на развитието на СПИН чрез използване на антивирусни лекарства и на успешно лечение на опортюнистичните инфекции. Реално е през това време да бъдат създадени още по-ефективни лечебни средства.
Възможно е и създаването на предпазваща от инфектиране ваксина, върху което активно работят най-реномирани лаборатории по света, но което досега е неуспешно поради силната изменчивост на вируса причинител.
