Bangkok, June 15 2015
Д-р Надя Кънчева Ландолт завършва медицина в България с пълно отличие (златен Хипократ) през 1999 г., а след това специализира акушерство и гинекология. В този период тя работи за медицинския център на „Майчин дом” и като консултант на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве. През 2004 г. заминава за Афганистан като част от екипа на „Лекари без граници”. След това тя практикува в Мозамбик като част от същата организация и е медицински координатор на „Лекари на света” за Западния бряг и Газа. През 2009 г. се присъединява към екипа на HIV Netherlands Australia Thailand Research Collaboration (HIV-NAT) като лекар за клинични проучвания, където работи и до днес. През 2013 г. защитава докторска степен на тема „Репродуктивно здраве на ХИВ позитивни жени” към университета в Амстердам, Холандия. Надя е водещ автор и участник в редица проучвания от областта на ХИВ и репродуктивното здраве. Омъжена, с три деца.
Надя, ти си човек с богат опит при осъществяването на хуманитарни дейности като лекар. Била си в различни страни с доста различна култура. Какви са най-големите предизвикателства пред хуманитарния работник?
Първата ми “мисия”, както се нарича, беше в Афганистан. През 2004 година заминах с „Лекари без граница” по проект за майчино и детско здравеопазване. Аз вече бях работила няколко години за тази организация в София по проекти за репродуктивно здраве и полово предавани болести, основно с подрастващи и ромско население. Назначението ми бе за 6 месеца, от които половината изкарах в Кабул, а другата половина във Фаизабад – град в североизточната част на страната, близо до границата с Таджикистан.
Афганистан е изключително сурово красива страна и също така изключително опустошена от военни конфликти през последните няколко десетилетия. Работейки като лекар, имах възможност да общувам с местните – било мои колеги от организацията или от афганистански болници, в които работихме, и, разбира се, с пациенти и техни близки, понякога с местните власти и религиозни лица. Като човек роден и израсъл в Европа, това е много различно и много специално преживяване. Например едно от нещата, което е много засегнато от конфликта, е образованието. До такава степен, че в някои от по-отдалечените райони на страната има хора, които не знаят какво е „лекар”, не знаят, че ако се разболеят има някой, който би могъл да знае как да им помогне. Като жена нямах проблем да консултирам местни жени; обаче някои от моите колеги-мъже, не бяха допускани до пациенти-жени от съпрузите им и цената за това бе живота на жените. Афганистан е сред страните с най-висока майчина смъртност в света (около 100 пъти по-висока отколкото в България). Мисията ми в Афганистан трябваше да бъде 6 месеца, но в град близо до Херат убиха 5 колеги от организация и не след дълго цялата мисия бе евакуирана.
