www.safesex.bg

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Банер
Интервюта и други интересни материали
Интервюта и други интересни материали

Проф. Радка Аргирова - интервю

Prof. ArgirovaСофия, 28 юли 2015

Проф. д-р Радка Аргирова е завършила ВМИ – София и за кратко време е работила по разпределение в Окръжна болница – Габрово. След конкурс става редовен докторант по вирусология в Институт „Ивановски“ – Москва, където успешно защитава дисертация по животински ретровируси.  Завръща се в София и работи последователно в Института по онкология и Института по обща и сравнителна патология – БАН на модели миши и птичи ретровируси. В периода 1980 – 1981 г. е стипендиант на Фондация „Хумболт“ отново по ретровируси. Освен в Германия, е специализирала  в САЩ.

През 1985 г. след участие в специализиран конгрес в Хамбург, получава HIV  от проф. Роберт Гало, донася го в БАН и с това у нас се започва работата по СПИН. Пред 1987 г. се открива организираната от нея първа лаборатория по СПИН, в същата година у нас започва и контролът на кръвната банка за вируса. Впоследствие е представител на България, а после и на Източна Европа в Глобалната Програма по СПИН – Женева, експерт по оценка на националните програми на Конго, Филипините и др. За 2 години е зам.-министър на  здравеопазването, след това последователно  ръководи Лабораторията по ретровируси,  както и Лабораторията по херпесни и онкогенни вируси към Националния център по заразни и паразитни болести. След пенсионирането й от този Институт е поканена в болница „Токуда” като вирусолог в състава на клиничната лаборатория, където работи и досега.

Под нейно ръководство са защитени 7 дисертации и 12 дипломни работи по вирусология, автор е на над 100 статии , от 2000 г. и досега е председател на Научното Дружество по вирусология,  лектор в Медицинския Университет, Биологическия Факултет, член на постоянно действащи комисии към МЗ, МОН, МОСВ, постоянен дългогодишен консултант по вирусология на Р Казахстан. От 2011 г. е председател на медико-биологичната секция към Хумболтовия Съюз в България. Успешно работи с няколко неправителствени организации, сред които „Надежда срещу СПИН“ (на която е съосновател) и Българска Асоциация по семейно планиране и сексуално здраве.

Проф. Аргирова, Вие имате дългогодишен опит в областта на вирусологията, включително и извън България. Има ли с какво българският учен-вирусолог да подпомогне колегите си в други държави, по-специално страните от т.нар. „глобален юг”?

Ще започна отговора си на Вашия въпрос с един цитат от Хенри Кисинджър :“ На Юг не може да се случи нищо важно. Оста на историята започва в Москва, минава през Бон, после през Вашингтон, и стига до Токио. Това, което става на Юг е без всякакво значение”. (Не че обожавам и чета Кисинджър, но другите го четат, следователно трябва да се съобразяваме). Да, но на юг се „случват“ важни неща, засягащи цялото човечество – напр. епидемии – HIV/СПИН, Ебола, денга и др. – все вирусни инфекции (разбира се, има и бактериални и паразитни), но с тяхното диагностициране, лечение и особено профилактика е ангажирана голяма част от световната наука днес -  и от севера, и от юга. Българският учен-вирусолог може да помогне  конкретно с приложение на специфична диагностика с бързи тестове на терен, което е в пряка връзка с епидемиологичното разпространение на дадена инфекция, както и с много сериозни знания относно организиране на нови вирусологични лаборатории в места и територии, където такива липсват. Имам и примери от практиката – напр. аз бях специално поканена да организирам вирусологична лаборатория в Казахстан (отначало идеята беше за изследвания на HIV, после прерастна в по-широко-спектърна лаборатория). Вече 3 години лабораторията работи, неотдавна в швейцарско списание излязоха 3 научни статии по нови инхибитори на HIV от местни автори.

Продължение...
 

Надя Кънчева - Ландолт (интервю)

Nadia Kancheva Landolt

Бангкок, 15 юни 2015 

Д-р Надя Кънчева Ландолт завършва медицина в България с пълно отличие (златен Хипократ) през 1999 г., а след това специализира акушерство и гинекология. В този период тя работи за медицинския център на „Майчин дом” и като консултант на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве. През 2004 г. заминава за Афганистан като част от екипа на „Лекари без граници”. След това тя практикува в Мозамбик като част от същата организация и е медицински координатор на „Лекари на света” за Западния бряг и Газа. През 2009 г. се присъединява към екипа на HIV Netherlands Australia Thailand Research Collaboration (HIV-NAT) като лекар за клинични проучвания, където работи и до днес. През 2013 г. защитава докторска степен на тема „Репродуктивно здраве на ХИВ позитивни жени” към университета в Амстердам, Холандия. Надя е водещ автор и участник в редица проучвания от областта на ХИВ и репродуктивното здраве. Омъжена, с три деца.

 Надя, ти си човек с богат опит при осъществяването на хуманитарни дейности като лекар. Била си в различни страни с доста различна култура. Какви са най-големите предизвикателства пред хуманитарния работник?

Първата ми “мисия”, както се нарича, беше в Афганистан. През 2004 година заминах с „Лекари без граница” по проект за майчино и детско здравеопазване. Аз вече бях работила няколко години за тази организация в София по проекти за репродуктивно здраве и полово предавани болести, основно с подрастващи и ромско население. Назначението ми бе за 6 месеца, от които половината изкарах в Кабул, а другата половина във Фаизабад – град в североизточната част на страната, близо до границата с Таджикистан.

Афганистан е изключително сурово красива страна и също така изключително опустошена от военни конфликти през последните няколко десетилетия. Работейки като лекар, имах възможност да общувам с местните – било мои колеги от организацията или от афганистански болници, в които работихме, и, разбира се, с пациенти и техни близки, понякога с местните власти и религиозни лица. Като човек роден и израсъл в Европа, това е много различно и много специално преживяване. Например едно от нещата, което е много засегнато от конфликта, е образованието. До такава степен, че в някои от по-отдалечените райони на страната има хора, които не знаят какво е „лекар”, не знаят, че ако се разболеят има някой, който би могъл да знае как да им помогне. Като жена нямах проблем да консултирам местни жени; обаче някои от моите колеги-мъже, не бяха допускани до пациенти-жени от съпрузите им и цената за това бе живота на жените. Афганистан е сред страните с най-висока майчина смъртност в света (около 100 пъти по-висока отколкото в България). Мисията ми в Афганистан трябваше да бъде 6 месеца, но в град близо до Херат убиха 5 колеги от организация и не след дълго цялата мисия бе евакуирана.

Продължение...
 



Банер
Банер

Последни новини

БАСП подкрепя Лятната академия на БМЧК „Завръщане в бъдещето”

Камчия, 2-9 септември 2018 г.

За втора поредна година БАСП подкрепя Лятната академия на Български младежки червен кръст (БМЧК). Тази година мотото на Академията е вдъхновено от култовата филмова поредица „Завръщане в бъдещето”. Младежи от цялата страна – доброволци на БМЧК, представители на младежките червени кръстове на други европейски държави, обучители от партньорски организации по 8 големи модула се събраха от 2 до 9 септември 2018 година в Камчия. Д-р Радосвета Стаменкова, изпълнителен директор на БАСП, Петър Цинцарски, консултант на МЗ и член на УС на БАСП и Станимир Бояджиев, председател на БМЧК бяха менторите на модула „Превенция на сексуално рисково поведение, ХИВ и ППИ”. Обучителите на връстници, мотивирани млади хора от цялата страна, освен получаването на информация и придобването на интерактивни умения за преподаване по темите в модула имаха амбициозната цел да преработят наръчника, който е създаден както те казват „през далечната 2002 година”, и оттогава всяка година е ползван от всички обучители на връстници на БМЧК. Добра енергия, ентусиазъм, компетентност и отдаденост белязаха седмицата. Това носи надежда за бъдещето и мотивира допълнително. #Brcyacademy 

 
Гъвкавост и органичност – силни страни на Партньорството за учене и действие

София, 30 август 2018 г.

На поредната среща на Партньорството за учене и действие (ПУД) присъстваха представители на Националната мрежа за децата, Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП), фондация Приложни изследвания и комуникации, Министерство на здравеопазването, фондация ПУЛС, Дирекция „Соц. включване“, МТСП, НМЗМ, Фондация „Лале”, УНИЦЕФ, Института за социални дейности и практики и инициативата „Брейв Бейкъри”.
Беше направено резюме на извършените от последната среща дейности от организациите по темата на работната група. Участниците бяха информирани за проведените от БАСП и фондациите ПУЛС и ПИК фокус-групи с младежи по втория тематичен мониторингов кръг на Комитета Ланзароте „Закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба, извършвани чрез информационни и комуникационни технологии“. Стана дума също за уговаряното сътрудничество с канадски и други водещи световни университети, работещи по темите за превенция на сексуалната експлоатация, насилие и посегателства над деца и подрастващи.

 
За интернет безопасността и младите хора

Стара Загора, 24 август 2018 г.

-Законно ли е да се прави фотосесия с разголени снимки на деца и непълнолетни младежи без родителско съгласие? И ако не е законно, реално подсъдно ли е?
-Доколко и по какъв начин разголена дадена снимка се приема за порнография?
Това са само част от въпросите, зададени от младите хора, участавли в консултативна група за закрилата на деца от сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба, проведена на 24 август 2018 г. в Стара Загора. Фокусът на работа с младежи от две от езиковите, математическата и търговската гимназии в града гравитираше изключително около информационните и комуникационни технологии. Стана дума за правата на децата и за потенциалните опасности и необходимото отговорно поведение в социалните мрежи и интернет.

Банер

Интервюта и други интересни материали