www.safesex.bg

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Интервюта и други интересни материали
Интервюта и други интересни материали

Сътрудничеството за развитие и България

DiplomacyВенцислав Кирков, бр. 15 на списание "Дипломация" - октомври - декември 2015

През 2007 г. Министерството на външните работи на България (МВнР) публикува Концепция за участието на България в международното сътрудничество за развитие. В този документ бяха ясно определени принципите, задачите и приоритетите на българската политика за развитие, включително и начините за финансиране. А финансирането предвиждаше участие на България в политиките за развитие чрез многостранни канали и по двустранна линия.
Многостранните канали са различни структури, имащи отношение към изпълнението на актуалните по това време Цели на хилядолетието за развитие: ООН агенции, МВФ или звена на ЕС, насочени към формирането и изпълнението на политики в областта на международното сътрудничество за развитие. Финансирането по двустранна линия описваше участие в малки проекти, които не се нуждаят от сериозни средства за изпълнение, участие в съвместни проекти с други международни донори или предоставяне на техническа помощ. Към онзи момент България е държава, която е съвсем наскоро приета в Европейския съюз и изглежда, че такъв подход за изразходване на средства по двустранна линия е разумен и създава условия за натрупване на опит за разгръщането на стройна и ефективна българска политика за развитие, която да кореспондира с общата външна политика на страната.
Наистина, участието в политиките за международно сътрудничество за развитие са един модерен и гъвкав инструмент на общата външна политика на страната. И тази възможност се вижда най-добре чрез изпълнението на съвместни проекти и програми по двустранна линия. Културното и историческото наследство на България дава възможност на страната да бъде позиционирана отлично в редица държави, в които водещите страни от ЕС нямат традиции. Следователно развиването на отношения по двустранна линия е израз на желанието на България да бъде съпричастна към проблемите на онези, с които имаме традиция на добро партньорство в политически, икономически или културен аспект.

Продължение...
 
 

Как раят се превръща в ад за мишките, а може би и за хората

Cover photoПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК

 

Проф. Радка Аргирова - интервю

Prof. ArgirovaСофия, 28 юли 2015

Проф. д-р Радка Аргирова е завършила ВМИ – София и за кратко време е работила по разпределение в Окръжна болница – Габрово. След конкурс става редовен докторант по вирусология в Институт „Ивановски“ – Москва, където успешно защитава дисертация по животински ретровируси.  Завръща се в София и работи последователно в Института по онкология и Института по обща и сравнителна патология – БАН на модели миши и птичи ретровируси. В периода 1980 – 1981 г. е стипендиант на Фондация „Хумболт“ отново по ретровируси. Освен в Германия, е специализирала  в САЩ.

През 1985 г. след участие в специализиран конгрес в Хамбург, получава HIV  от проф. Роберт Гало, донася го в БАН и с това у нас се започва работата по СПИН. Пред 1987 г. се открива организираната от нея първа лаборатория по СПИН, в същата година у нас започва и контролът на кръвната банка за вируса. Впоследствие е представител на България, а после и на Източна Европа в Глобалната Програма по СПИН – Женева, експерт по оценка на националните програми на Конго, Филипините и др. За 2 години е зам.-министър на  здравеопазването, след това последователно  ръководи Лабораторията по ретровируси,  както и Лабораторията по херпесни и онкогенни вируси към Националния център по заразни и паразитни болести. След пенсионирането й от този Институт е поканена в болница „Токуда” като вирусолог в състава на клиничната лаборатория, където работи и досега.

Под нейно ръководство са защитени 7 дисертации и 12 дипломни работи по вирусология, автор е на над 100 статии , от 2000 г. и досега е председател на Научното Дружество по вирусология,  лектор в Медицинския Университет, Биологическия Факултет, член на постоянно действащи комисии към МЗ, МОН, МОСВ, постоянен дългогодишен консултант по вирусология на Р Казахстан. От 2011 г. е председател на медико-биологичната секция към Хумболтовия Съюз в България. Успешно работи с няколко неправителствени организации, сред които „Надежда срещу СПИН“ (на която е съосновател) и Българска Асоциация по семейно планиране и сексуално здраве.

Проф. Аргирова, Вие имате дългогодишен опит в областта на вирусологията, включително и извън България. Има ли с какво българският учен-вирусолог да подпомогне колегите си в други държави, по-специално страните от т.нар. „глобален юг”?

Ще започна отговора си на Вашия въпрос с един цитат от Хенри Кисинджър :“ На Юг не може да се случи нищо важно. Оста на историята започва в Москва, минава през Бон, после през Вашингтон, и стига до Токио. Това, което става на Юг е без всякакво значение”. (Не че обожавам и чета Кисинджър, но другите го четат, следователно трябва да се съобразяваме). Да, но на юг се „случват“ важни неща, засягащи цялото човечество – напр. епидемии – HIV/СПИН, Ебола, денга и др. – все вирусни инфекции (разбира се, има и бактериални и паразитни), но с тяхното диагностициране, лечение и особено профилактика е ангажирана голяма част от световната наука днес -  и от севера, и от юга. Българският учен-вирусолог може да помогне  конкретно с приложение на специфична диагностика с бързи тестове на терен, което е в пряка връзка с епидемиологичното разпространение на дадена инфекция, както и с много сериозни знания относно организиране на нови вирусологични лаборатории в места и територии, където такива липсват. Имам и примери от практиката – напр. аз бях специално поканена да организирам вирусологична лаборатория в Казахстан (отначало идеята беше за изследвания на HIV, после прерастна в по-широко-спектърна лаборатория). Вече 3 години лабораторията работи, неотдавна в швейцарско списание излязоха 3 научни статии по нови инхибитори на HIV от местни автори.

Продължение...
 

Надя Кънчева - Ландолт (интервю)

Nadia Kancheva Landolt

Бангкок, 15 юни 2015 

Д-р Надя Кънчева Ландолт завършва медицина в България с пълно отличие (златен Хипократ) през 1999 г., а след това специализира акушерство и гинекология. В този период тя работи за медицинския център на „Майчин дом” и като консултант на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве. През 2004 г. заминава за Афганистан като част от екипа на „Лекари без граници”. След това тя практикува в Мозамбик като част от същата организация и е медицински координатор на „Лекари на света” за Западния бряг и Газа. През 2009 г. се присъединява към екипа на HIV Netherlands Australia Thailand Research Collaboration (HIV-NAT) като лекар за клинични проучвания, където работи и до днес. През 2013 г. защитава докторска степен на тема „Репродуктивно здраве на ХИВ позитивни жени” към университета в Амстердам, Холандия. Надя е водещ автор и участник в редица проучвания от областта на ХИВ и репродуктивното здраве. Омъжена, с три деца.

 Надя, ти си човек с богат опит при осъществяването на хуманитарни дейности като лекар. Била си в различни страни с доста различна култура. Какви са най-големите предизвикателства пред хуманитарния работник?

Първата ми “мисия”, както се нарича, беше в Афганистан. През 2004 година заминах с „Лекари без граница” по проект за майчино и детско здравеопазване. Аз вече бях работила няколко години за тази организация в София по проекти за репродуктивно здраве и полово предавани болести, основно с подрастващи и ромско население. Назначението ми бе за 6 месеца, от които половината изкарах в Кабул, а другата половина във Фаизабад – град в североизточната част на страната, близо до границата с Таджикистан.

Афганистан е изключително сурово красива страна и също така изключително опустошена от военни конфликти през последните няколко десетилетия. Работейки като лекар, имах възможност да общувам с местните – било мои колеги от организацията или от афганистански болници, в които работихме, и, разбира се, с пациенти и техни близки, понякога с местните власти и религиозни лица. Като човек роден и израсъл в Европа, това е много различно и много специално преживяване. Например едно от нещата, което е много засегнато от конфликта, е образованието. До такава степен, че в някои от по-отдалечените райони на страната има хора, които не знаят какво е „лекар”, не знаят, че ако се разболеят има някой, който би могъл да знае как да им помогне. Като жена нямах проблем да консултирам местни жени; обаче някои от моите колеги-мъже, не бяха допускани до пациенти-жени от съпрузите им и цената за това бе живота на жените. Афганистан е сред страните с най-висока майчина смъртност в света (около 100 пъти по-висока отколкото в България). Мисията ми в Афганистан трябваше да бъде 6 месеца, но в град близо до Херат убиха 5 колеги от организация и не след дълго цялата мисия бе евакуирана.

Продължение...
 



Банер
Банер

Последни новини

Нова година, нови обучителни възможности

София, януари 2019

От началото на 2019 година БАСП предлага нова образователна възможност: интерактивни обучения с продължителност 1 ½ - 3 часа за групи от 6 до 15 човека в офиса на БАСП по предварително договаряне. Същите обучителни модули могат да се осъществят за повече участници – 15 до 30 души на терен при обучаемата институция. Необходимо е доуточняване на детайлите и потвърждаване най-малко пет дни преди събитието. Сесиите могат да бъдат проведени на български, английски, френски и руски език. Ето някои от предлаганите модули:

Тема: Здравни послания

Подходящо за ученици, както и за обучители на връстници по теми, свързани със здравното и сексуално образование.
Една, две или три теми по избор от следните:
- Комуникативни умения. Изграждане на екип
- Промени през пубертета
- Хигиена
- Контрацепция и семейно планиране
- Сексуално преносими инфекции, вкл. ХИВ
- Превенция на трафик
 
За споделеното познание: Връстници обучават връстници

Стара Загора, 17 декември 2018 г

Обучени от БАСП ученици по метода „Връстници обучават връстници” направиха запомнящо се за техните съученици и учители представяне на темата за трафик на хора. Алекс Стефанова, Митко Драганов, Юлия Сабанджиева и Румен Балашов от ГПЧЕ „Ромен Ролан”, Стара Загора се проявиха като добри презентатори пред аудиторията ученици от десети клас и впечатлиха с ентусиазма си да споделят познание по значими обществени теми и по-точно по такива, засягащи здравето и благополучието на младите хора. Младите доброволци на БАСП успяха да представят видовете потенциални опасности, въвличащи в трафик с цел сексуална експлоатация и да дискутират как човек може да попадне в капан чрез емоционална привързаност, кои са белезите, по които да се разпознае една обява за работа като фалшива и да доведе до трудова експлоатация; защо трябва да са бдителни, и за вниманието, с което трябва да подхождат при общуването и  споделянето в интернет.

 
Уроци за ученици и методика за работа с деца, родители и учители бяха представени на последната за 2018 среща на ПУД

София, 5 декември 2018

Поредната и последна за тази година среща на Партньорството за учене и действие (ПУД) се проведе на 5 декември 2018 г. в офиса на БАСП. Присъстваха колеги от дирекция „Социално включване“ на МТСП, БАСП, фондация ПИК, Ноу-Хау центъра за алтернативна грижа за деца към НБУ, Сдружение „Рефлективно учене България”, Фондация ДОИТ, Националната комисия за борба с  трафик на хора (НКБТХ), Фондация „Асоциация Анимус”.
След кратко представяне на всеки от присъстващите бяха споделени идеите за уроци за ученици от възрастовата група 10-14 г. по теми за превенция на трафика, разработвани от Ноу хау центъра за алтернативни грижи към НБУ по проект „Светулка” на SOS „Детски селища”, а също така методика за работа с деца, родители и учители по теми, свързани със социалната компетентност и превенция на насилиетo”, разработена от екип на ФИЦЕ – България, Фондация ДОИТ и Терапевтични общности, България.

Банер

Интервюта и други интересни материали