www.safesex.bg

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Интервюта и други интересни материали
Интервюта и други интересни материали

Проф. Радка Аргирова - интервю

Prof. ArgirovaСофия, 28 юли 2015

Проф. д-р Радка Аргирова е завършила ВМИ – София и за кратко време е работила по разпределение в Окръжна болница – Габрово. След конкурс става редовен докторант по вирусология в Институт „Ивановски“ – Москва, където успешно защитава дисертация по животински ретровируси.  Завръща се в София и работи последователно в Института по онкология и Института по обща и сравнителна патология – БАН на модели миши и птичи ретровируси. В периода 1980 – 1981 г. е стипендиант на Фондация „Хумболт“ отново по ретровируси. Освен в Германия, е специализирала  в САЩ.

През 1985 г. след участие в специализиран конгрес в Хамбург, получава HIV  от проф. Роберт Гало, донася го в БАН и с това у нас се започва работата по СПИН. Пред 1987 г. се открива организираната от нея първа лаборатория по СПИН, в същата година у нас започва и контролът на кръвната банка за вируса. Впоследствие е представител на България, а после и на Източна Европа в Глобалната Програма по СПИН – Женева, експерт по оценка на националните програми на Конго, Филипините и др. За 2 години е зам.-министър на  здравеопазването, след това последователно  ръководи Лабораторията по ретровируси,  както и Лабораторията по херпесни и онкогенни вируси към Националния център по заразни и паразитни болести. След пенсионирането й от този Институт е поканена в болница „Токуда” като вирусолог в състава на клиничната лаборатория, където работи и досега.

Под нейно ръководство са защитени 7 дисертации и 12 дипломни работи по вирусология, автор е на над 100 статии , от 2000 г. и досега е председател на Научното Дружество по вирусология,  лектор в Медицинския Университет, Биологическия Факултет, член на постоянно действащи комисии към МЗ, МОН, МОСВ, постоянен дългогодишен консултант по вирусология на Р Казахстан. От 2011 г. е председател на медико-биологичната секция към Хумболтовия Съюз в България. Успешно работи с няколко неправителствени организации, сред които „Надежда срещу СПИН“ (на която е съосновател) и Българска Асоциация по семейно планиране и сексуално здраве.

Проф. Аргирова, Вие имате дългогодишен опит в областта на вирусологията, включително и извън България. Има ли с какво българският учен-вирусолог да подпомогне колегите си в други държави, по-специално страните от т.нар. „глобален юг”?

Ще започна отговора си на Вашия въпрос с един цитат от Хенри Кисинджър :“ На Юг не може да се случи нищо важно. Оста на историята започва в Москва, минава през Бон, после през Вашингтон, и стига до Токио. Това, което става на Юг е без всякакво значение”. (Не че обожавам и чета Кисинджър, но другите го четат, следователно трябва да се съобразяваме). Да, но на юг се „случват“ важни неща, засягащи цялото човечество – напр. епидемии – HIV/СПИН, Ебола, денга и др. – все вирусни инфекции (разбира се, има и бактериални и паразитни), но с тяхното диагностициране, лечение и особено профилактика е ангажирана голяма част от световната наука днес -  и от севера, и от юга. Българският учен-вирусолог може да помогне  конкретно с приложение на специфична диагностика с бързи тестове на терен, което е в пряка връзка с епидемиологичното разпространение на дадена инфекция, както и с много сериозни знания относно организиране на нови вирусологични лаборатории в места и територии, където такива липсват. Имам и примери от практиката – напр. аз бях специално поканена да организирам вирусологична лаборатория в Казахстан (отначало идеята беше за изследвания на HIV, после прерастна в по-широко-спектърна лаборатория). Вече 3 години лабораторията работи, неотдавна в швейцарско списание излязоха 3 научни статии по нови инхибитори на HIV от местни автори.

Продължение...
 

Надя Кънчева - Ландолт (интервю)

Nadia Kancheva Landolt

Бангкок, 15 юни 2015 

Д-р Надя Кънчева Ландолт завършва медицина в България с пълно отличие (златен Хипократ) през 1999 г., а след това специализира акушерство и гинекология. В този период тя работи за медицинския център на „Майчин дом” и като консултант на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве. През 2004 г. заминава за Афганистан като част от екипа на „Лекари без граници”. След това тя практикува в Мозамбик като част от същата организация и е медицински координатор на „Лекари на света” за Западния бряг и Газа. През 2009 г. се присъединява към екипа на HIV Netherlands Australia Thailand Research Collaboration (HIV-NAT) като лекар за клинични проучвания, където работи и до днес. През 2013 г. защитава докторска степен на тема „Репродуктивно здраве на ХИВ позитивни жени” към университета в Амстердам, Холандия. Надя е водещ автор и участник в редица проучвания от областта на ХИВ и репродуктивното здраве. Омъжена, с три деца.

 Надя, ти си човек с богат опит при осъществяването на хуманитарни дейности като лекар. Била си в различни страни с доста различна култура. Какви са най-големите предизвикателства пред хуманитарния работник?

Първата ми “мисия”, както се нарича, беше в Афганистан. През 2004 година заминах с „Лекари без граница” по проект за майчино и детско здравеопазване. Аз вече бях работила няколко години за тази организация в София по проекти за репродуктивно здраве и полово предавани болести, основно с подрастващи и ромско население. Назначението ми бе за 6 месеца, от които половината изкарах в Кабул, а другата половина във Фаизабад – град в североизточната част на страната, близо до границата с Таджикистан.

Афганистан е изключително сурово красива страна и също така изключително опустошена от военни конфликти през последните няколко десетилетия. Работейки като лекар, имах възможност да общувам с местните – било мои колеги от организацията или от афганистански болници, в които работихме, и, разбира се, с пациенти и техни близки, понякога с местните власти и религиозни лица. Като човек роден и израсъл в Европа, това е много различно и много специално преживяване. Например едно от нещата, което е много засегнато от конфликта, е образованието. До такава степен, че в някои от по-отдалечените райони на страната има хора, които не знаят какво е „лекар”, не знаят, че ако се разболеят има някой, който би могъл да знае как да им помогне. Като жена нямах проблем да консултирам местни жени; обаче някои от моите колеги-мъже, не бяха допускани до пациенти-жени от съпрузите им и цената за това бе живота на жените. Афганистан е сред страните с най-висока майчина смъртност в света (около 100 пъти по-висока отколкото в България). Мисията ми в Афганистан трябваше да бъде 6 месеца, но в град близо до Херат убиха 5 колеги от организация и не след дълго цялата мисия бе евакуирана.

Продължение...
 



Банер
Банер

Последни новини

Ромите търсят работа в чужбина, за да издържат семействата си и децата им да получат по-добро образование

30 септември 2021 г., София

На 30 септември 2021 г. София присъствено и онлайн се състоя официалното представяне на анализа на резултатите от проведено проучване в ромски общности по теми, свързани с миграцията. Инициативата е част от проект „Повишаване осведомеността на местните общности в областите със значително присъствие на ромско население по въпроси, свързани с убежище и миграция“, финансиран в рамките на  Норвежки финансов механизъм 2014–2021 г. през програмата на МВР с Международната организация по миграция (МОМ) като предефиниран партньор. Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) съвместно с Националната мрежа на здравните медиатори (НМЗМ) и Фондация Здравни проблеми на малцинствата (ФЗПМ) е част от Консорциума НМЗМ–БАСП–ФЗПМ, който през април т.г. започна работа по проекта.
Теренното изследване, проведено с ключовата роля на здравните медиатори, обхвана близо 400 човека и бе осъществено в периода 30 май – 30 юни 2021 г. в градовете Брезник, Провадия, Трън и Харманли и кв. Филиповци - София.

 
Подкаст „За правото и хората… Защото свободните хора имат права“

Август 2021 г., София

През август 2021 г. приключи изпълняваният от БАСП проект „Повишаване капацитета на екипа, партньорите и поддръжниците на БАСП в сферата на застъпничество за сексуалното и репродуктивно здраве и права (СРЗП)“, който беше реализиран с подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.
В рамките на проекта бяха проведени обучения и дискусионни срещи, по време на които екипът на БАСП, заедно с ключови партньори и съмишленици на организацията, работиха за задълбочаване на знанията и практическите си умения за формулиране и комуникиране на послания, насочени към различни публики, и изпробваха начини за водене на ефективен диалог със заинтересовани по темите в публичното пространство. Паралелно с това обученията допринесоха за развиване на аналитичните умения на участниците в областта на националното и международно законодателство по отношение на човешките права като цяло, и сексуалното и репродуктивно здраве и права в частност. Беше изготвена пиар и комуникационна стратегия за популяризиране на послания, свързани с основните направления, по които Асоциацията и сподвижниците й работят.

 
Екип на БАСП в обучение на обучители по проект за здравословен начин на живот за ХЖХИВ

Тимишоара, 27-28 август 2021 г.

Представители на седем организации от шест европейски държави (България, Гърция, Италия, Литва, Словения, Румъния) се събраха на обучение за обучители в Тимишоара на 27 и 28 август 2021. Обучението е част от проекта ARIE, финансиран от програма Еразъм+ на ЕС, а основна цел на проекта е популяризиране на здравословен начин на живот за хора, живеещи с ХИВ (ХЖХИВ). Програмата е в съответствие с директивите и насоките на ЕС, и включва здравословно хранене и физически упражнения. Директивата предполага ХЖХИВ да бъдат научени как да изпълняват комплекс от упражнения, съобразени със състоянието им, независимо дали са на антиретровирусна терапия или не. Обучението в Тимишоара обхвана всички аспекти – подход, физическо състояние, психологическа нагласа, ролята на треньорите, дори и първа помощ за най-типичните травми при фитнес.

Банер

Интервюта и други интересни материали