www.safesex.bg

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Банер
Интервюта и други интересни материали
Интервюта и други интересни материали

Надя Кънчева - Ландолт (интервю)

Nadia Kancheva Landolt

Бангкок, 15 юни 2015 

Д-р Надя Кънчева Ландолт завършва медицина в България с пълно отличие (златен Хипократ) през 1999 г., а след това специализира акушерство и гинекология. В този период тя работи за медицинския център на „Майчин дом” и като консултант на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве. През 2004 г. заминава за Афганистан като част от екипа на „Лекари без граници”. След това тя практикува в Мозамбик като част от същата организация и е медицински координатор на „Лекари на света” за Западния бряг и Газа. През 2009 г. се присъединява към екипа на HIV Netherlands Australia Thailand Research Collaboration (HIV-NAT) като лекар за клинични проучвания, където работи и до днес. През 2013 г. защитава докторска степен на тема „Репродуктивно здраве на ХИВ позитивни жени” към университета в Амстердам, Холандия. Надя е водещ автор и участник в редица проучвания от областта на ХИВ и репродуктивното здраве. Омъжена, с три деца.

 Надя, ти си човек с богат опит при осъществяването на хуманитарни дейности като лекар. Била си в различни страни с доста различна култура. Какви са най-големите предизвикателства пред хуманитарния работник?

Първата ми “мисия”, както се нарича, беше в Афганистан. През 2004 година заминах с „Лекари без граница” по проект за майчино и детско здравеопазване. Аз вече бях работила няколко години за тази организация в София по проекти за репродуктивно здраве и полово предавани болести, основно с подрастващи и ромско население. Назначението ми бе за 6 месеца, от които половината изкарах в Кабул, а другата половина във Фаизабад – град в североизточната част на страната, близо до границата с Таджикистан.

Афганистан е изключително сурово красива страна и също така изключително опустошена от военни конфликти през последните няколко десетилетия. Работейки като лекар, имах възможност да общувам с местните – било мои колеги от организацията или от афганистански болници, в които работихме, и, разбира се, с пациенти и техни близки, понякога с местните власти и религиозни лица. Като човек роден и израсъл в Европа, това е много различно и много специално преживяване. Например едно от нещата, което е много засегнато от конфликта, е образованието. До такава степен, че в някои от по-отдалечените райони на страната има хора, които не знаят какво е „лекар”, не знаят, че ако се разболеят има някой, който би могъл да знае как да им помогне. Като жена нямах проблем да консултирам местни жени; обаче някои от моите колеги-мъже, не бяха допускани до пациенти-жени от съпрузите им и цената за това бе живота на жените. Афганистан е сред страните с най-висока майчина смъртност в света (около 100 пъти по-висока отколкото в България). Мисията ми в Афганистан трябваше да бъде 6 месеца, но в град близо до Херат убиха 5 колеги от организация и не след дълго цялата мисия бе евакуирана.

Продължение...
 



Банер
Банер

Последни новини

„Моето тяло, моите права”: здравните медиатори от община Ямбол за работата си в условията на извънредно положение

Ямбол, май 2020г.

Родителите са безработни. Един от братята преди дни се е прибрал от чужбина. За съжаление – без пари. Никой от семейството няма право да излиза. Поставени са под карантина. Един ден, докато работи в кабинета си, Кина Асенова чува неистов рев на улицата. Излиза да провери какво става, и вижда шестгодишното им дете да се тръшка на земята и да крещи истерично. Разбира, че момчето много иска вафла, а възможност да получи няма... Отива до магазина, купува за семейството кутия с вафли и им занася. „На следващия ден започнахме раздаването на храни. Разпределяхме ги на хората без да гледаме какъв е техният етнос. Давахме и за психично болните, на хора с различни заболявания.”  
Кина е здравен медиатор от 2008 г., но с хората работи активно по различни проекти от 2000 г. Имат й доверие. Заедно с Атанаска Мутафова, Асен Стоянов, Атанас Атанасов, Иван Иванов и медиаторите от Община Тунджа ежедневно обхождат и селата Кукорево, Козарево, Веселиново, Дражево, Хаджидимитрово.  Ангажирани са по цял ден. Дори в събота и неделя. „Откакто обявиха епидемията с Ковид-19 всеки ден сме на терен, разясняваме на хората каква е ситуацията, обясняваме им защо е важно да си стоят по домовете. Наблюдаваме завърналите се от чужбина и следим дали спазват карантината. Почти във всички села имаме такива хора.”

 
"Моето тяло, моите права" – успехи и предизвикателства

За работата на здравните медиатори от Монтана в условията на извънредно положение
Монтана, март–май 2020г.

Петър Цветанов, Соня Руменова и Валя Александрова са здравни медиатори в Община Монтана. Тримата в екип изпълняват дейности по проекта на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) – „Моето тяло, моите права” (2018–2021). Освен в тяхната, пилотно се работи в още две български общини: Ямбол и София. Проектът се осъществява в партньорство с организации от Сърбия и Румъния. Изпълнява се с координиращата роля на Международната федерация по семейно планиране и е подкрепен от програмата за социално отговорен бизнес на компанията МСД чрез тяхната кампания "МСД за майките". Основната цел на инициативата е подобряване на условията за осигуряване на качествени услуги в областта на семейното планиране за уязвими общности и изграждане на капацитет на общностите по места.
Соня е здравен медиатор от 2013 г. Завършила е икономика. Омъжена с две деца: момче и момиче: „Преди няколко години ромските жени от квартала ни не ходеха на профилактични прегледи. Една част бяха неосигурени, а други просто живееха със своите предразсъдъци и страхове. По проект на българо-швейцарската програма ЗОВ на  бяхме наели двама акушер-гинеколози, които посещаваха здравния център в квартала по график. Тогава оформихме и местна женска група за взаимопомощ, където отначало плахо, но в последствие все по-уверено започнахме да говорим за прегледи, контрацепция, семейно планиране, превенция на полово-предавани инфекции... Жените от групата започнаха постепенно да се отърсват от своите страхове.”

 
Партньорство за учене и действие: усилия за гарантирана устойчивост

София, 12 февруари 2020 г.

Поредна среща на Партньорство за учене и действие (и първа за 2020 година) се проведе в София на 12 февруари 2020. Работната програма включваше преглед на извършеното по проекта до момента, фиксиране на конкретни бъдещи дейности и определяне на малки работни групи за работа по различните стратегически направления.
Представителите на организациите и институциите, които присъстваха, споделиха работните си планове и възможността за включване на други членове на ПУД в тях. Част от споделянето беше свързано със зачестилите напоследък фалшиви новини, включително по темите на работната група. Атмосферата на събитието беше едновременно делова и със силно изразено усещане за сплотеност и добро сътрудничество. В дебатите по време на срещата бяха засегнати важни актуални теми като повишаване на медийната и дигитална грамотност на децата и предизвикателствата, които срещаме в работата си с дългогодишни учители. Стана дума за формираща се мрежа от деца и млади хора с иновативен модел на управление, която ще има за цел намаляване на агресията на деца, настанени в резидентни услуги. Разговаряхме за това как да фокусираме работата си, за да имат усилията ни гарантирана устойчивост; за научния и изследователски подход и за партньорствата на регионално и национално ниво; за необходимостта заедно да работим за промяна на средата.

Банер

Интервюта и други интересни материали