www.safesex.bg

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Интервюта и други интересни материали :: Хепатит Е вирусна инфекция

Хепатит Е вирусна инфекция

Hep E virusД-р Мария Пишмишева1, Елица Голкочева-Маркова2, проф. Радка Аргирова3

1–Началник Инф. Клиника, МБАЛ – Пазарджик,

2_Нац. Референтна Лаборатория по хепатити, Отдел по вирусология, Нац. Център по заразни и паразитни болести, София,

3_Сектор „Имунология и молекулярно-биологична диагностика, Аджибадем СитиКлиник ДКЦ Токуда - София

Въведение: По данни на Европейския Център за превенция и контрол на болестите  (ECDC) инфекцията с хепатит Е в Европа през последните години е нарастнала повече от 10-кратно – от 514 случая през 2005, в 2015 г. те вече са 5617 . Повод за безпокойство е, че тестирането, диагностицирането и надзора на HEV  се извършва практически само в 20 Европейски страни /България не е сред тях/. Профилът на болния с  клинично проявен хепатит Е в Европа е причинен от HEV – генотип 3 и може да се определи като мъж на възраст около и над 50 години, често с предшестващи чернодробни заболявания и отрицателни маркери за другите вирусни хепатити. Броят на заразените лица нараства и в страни без епидемиологичен надзор на инфекцията. Цел на настоящия обзор е популяризиране на HEV инфекцията сред медицинската общественост у нас, нейното диагностициране, усложнения, лечение. Надяваме се в близко бъдеще тази инфекция да бъде включена в епиднадзора на страната наравно с останалите хепатитни вируси.

Хепатит Е се причинява от хепатитен вирус Е (Hepatitis virus E – HEV), който заедно с А, В, С и Д е признат за един от петте хепатотропни вируса . HEV е отговорен за над 50% от острите вирусни хепатити в ендемичните райони, в които живее около 1/3 от населението на Земята. Той единствен от хепатотропните вируси има и животински резервоар . Ежегодно в света от хепатит Е заболяват около 20 милиона, а 70 000 умират. След откриването на вируса през 80-те години на ХХ век броят на публикациите, посветени на хепатит Е, непрекъснато расте .
В България първото съобщение за хепатит Е е направено от Теохаров и съавт. през 1995 година . В периода  2008 - 2011 година у нас са описани само спорадични случаи . В последните няколко години броят на диагностицираните пациенти с остър хепатит Е в България  непрекъснато расте.

Етиология: Хепатит Е се причинява от ентерално предаван вирус -  Hepatitis E virus. Член е на  Family Hepeviridae, Genus Orthohepeviridae. Всички вируси, имащи отношение към човешката патология се отнасят към вида Orthohepevirus A. HEV е необлечен вирус със сферична форма и големина 30-34 nm. Геномът му е съставен от едноверижна RNA с положителна полярност и големина 7,2 - 7,5 kb. Чрез генетичен анализ на вирусни изолати от целия свят са обособени 7 основни генотипа с 24 субтипа, 4 от които могат да заразяват  човека. Независимо от генетичното разнообразие и различните епидемиологични и клинични характеристики, HEV има само един серотип.

TransmissionЕпидемиология на хепатит Е вирусната инфекция:

1. Възможни механизми на предаване:
а/ фекално-орален механизъм
- при консумация на фекално контаминирана вода за HEV1,2 и при консумация на първично инфектирани храни (месо) или вода, контаминирана с животински фекалии  за HEV 3,4 както и при консумация на вторично замърсени плодове и зеленчуци (при напояване с контаминирана вода). Фекално-оралният механизъм е основен механизъм на заразяване с HEV;
б/ кръвен механизъм – при преливане на кръв и кръвни биопродукти. Такава трансмисия е доказана, но не е честа . Има съобщение за заразяване на реципиента при трансплантация на черен дроб,  взет от лице  с окултен и недиагностициран хепатит Е .
в/  вертикален - вертикалното предаване на вируса с последващо развитие на хепатит у новороденото е най-често в третия триместър на бременността. В този период преждевременно раждане с висока смъртност на новороденото е докладвана в 33% (за генотип 1). РНК на HEV е установена и в майчината коластра.

HEV- инфекция в развиващите се страни: Инфекцията се причинява основно от генотип 1 и се характеризира с поддържане на висока ежегодна заболяемост с периодично възникване на епидемии. HEV-инфекцията е проблем в районите със субоптимални санитарни условия (Средна Азия, Африка). В тях през няколко години възникват водни епидемии (най-често след природни катаклизми) като HEV-1а генотип е основният причинител.  При тях може да бъде засегнато 1-15% от населението. Не са съобщени случаи на предаване на HEV1-генотип с хранителни продукти от животински произход. От хепатит Е, причинен от HEV1 боледуват млади хора, но не деца, инфекцията протича с висок леталитет при бременни жени, както и при лица с предшестващи чернодробни заболявания. HEV2 e разпространен в Северна Африка и Мексико и е най-малко проучен. Не са описани хронични форми при заболявания, причинени от HEV 1,2.

HEV- инфекция в развитите страни: Заболяванията в развитите страни протичат в два варианта – като хепатит след пребиваване в ендемичен регион с причинители HEV 1,2 и като спорадични случаи на автохтонен хепатит с причинители HEV 3,4.  Към настоящия момент се приема, че свинете – диви и домашни, са основен резервоар на HEV3,4. Заболяването в развитите страни се описва като хранителна инфекция, която се предава при консумация на сурово или полусурово месо или субпродукти от свине и други животни и/или на вторично контаминирани продукти. От хепатит, причинен от HEV 3 боледуват по-често мъже в зряла възраст ( над 50 год.), описани са  и хронични форми при пациенти с имуносупресия. Доскоро се считаше, че HEV 4 е характерен само за страните от Далечния Изток, но зачестиха съобщенията от Европа( Германия, Франция) за изолация и от пациенти без пътуване до този регион.

HEV инфекция сред животните: Хепатитен вирус Е е разпространен сред дивите и домашни свине. Естествената инфекция с генотип 3,4 у животните протича субклинично. Виремията продължава 1-2 седмици, а излъчването с изпражненията – 3-7 седмици. HEV инфекцията при свинете е зависима от възрастта - 86% се инфектират до 18 седмична възраст. Най-голямо количество вирус се излъчва във възрастта 1-3 месеца. Свине под 1 мес. възраст обикновено имат антитела от майката.

Патогенеза:  Входна врата на вируса е лигавицата на гастро-интестиналния тракт.  Вирусът се размножава  в цитоплазмата на хепатоцитите, натрупва се в жлъчката и се излъчва с изпражненията. Засега не е известна вирусна репликация на други места, но такава не се изключва. Виремията е краткотрайна – РНК на HEV се открива за кратко - около 2 седмици, като нивото й намалява в разгара на болестта. Чернодробната дисфункция обикновено се проявява паралелно с появата на антитела в серума. Anti HEV IgM антителата се откриват 3-12 месеца от началото на заболяването, като концентрацията им намалява с времето. Anti HEV IgG антителата се откриват почти едновременно с  IgM. Патогенетичните механизми, по които възникват чернодробните увреждания, не са напълно изяснени .
Имунитет: Имунитетът при хепатит Е  не е добре проучен. Антитела от клас М се установяват още в края на инкубационния период в 80-100% от болните. IgG антителата се появяват скоро или почти едновременно след IgM. Нивата им се повишават по време на острата фаза и в реконвалесцентния период и се задържат високи 1- 4,5 години. Не се знае колко време персистират и колко е продължителността на протекцията им. Смята се, че предпазването от нова инфекция не е доживотно и повторни заразявания и заболявания са възможни. Клетъчният имунитет не е добре проучен. Вирусът няма директен цитопатичен ефект . Броят на CD8 клетките у инфектирани с HEV не е по- висок в сравнение със здрави индивиди, с изключение на  бременните. Независимо, че HEV 1,2,3,4 се отнасят към един серотип, няма данни за кръстосан имунитет при заразяване с различни генотипове.

Клинични прояви: Инкубационният период на хепатит Е е 28-70 дни (средно 40 дни).  Клинично проявеният хепатит Е протича в три периода – предиктерен, иктерен и реконвалесцентен. Основните прояви в предиктерния период са неспецифични – отпадналост, безапетитие,  повишена температура, артралгии. Болните имат променен вкус, гадене, повръщане, коремна болка, диария, а също така и сърбеж. Този период продължава 1-10 дни. Началото на иктерния период се характеризира с потъмняване на урината, светли изпражнения,  намаляване на субективните оплаквания. Обичайно се установява иктер /жълтеница/ и увеличен черен дроб, а увеличен далак  е описан в 10-15% от случаите.  Установяват се характерни за хепатит биохимични отклонения - хипербилирубинемия, високи стойности на цитолитичните ензими ALT, AST, а често и на екскреторните GGT, ALP. Стойностите на ALT и АST се повишават още в края на предиктерния период като варират в широки граници 1000-3000I/l. Те изпреварват повишаването на билирубина. Продължителността на иктерния период е различна и зависи от много фактори. В реконвалесцентния период стойностите на ALT, AST намаляват и се нормализират за около 6 седмици. По-бавно се нормализират стойностите на екскреторните ензими и билирубина.
Голям процент от заразените с HEV нямат субективни симптоми. По- малкият процент имат клинични прояви и се счита, че типичната форма на клинично проявения хепатит Е е иктерната форма. При хепатит Е са описани също аниктерни форми, както и около 25% холестазни форми (2).
Хронична HEV инфекция е описана  при генотип 3, но има съобщение за персистираща инфекция у дете, заразено с генотип 4.  Хроничната HEV инфекция се дефинира като наличие на вирусна РНК  в серума и/или изпражненията на болния за период ≥ 6 месеца като се установяват и повишени стойности на цитолитичните ензими. За диагнозата значение има само доказването на вирусна РНК в серум или изпражнения.  Хроничният хепатит Е клинично се проявява с неспецифични симптоми (отпадналост, ставни болки,  диария). Възможно е да има жълтеница и коремна болка, но рядко,  а по-голямата част от лицата с хронична инфекция по-често са без оплаквания. Хронична инфекция се описва при пациенти с органна трансплантация и такива на имуносупресираща терапия.
В последните години се обръща все по-голямо внимание на извънчернодробните прояви на HEV инфекцията - неврологични, хематологични, гастроинтестинални и др. Те се срещат по-често при HEV 3,4 отколкото при HEV 1,2. Неврологичните прояви включват най-често засягане на периферната нервна система с развитие на синдрома на Guillian-Barre (SGB), невралгична амиотрофия (синдром на Parsonage-Aldren-Turner). Хематологичните прояви са много и разнообразни и включват тромбоцитопения (най-често), хемолитична анемия, агранулоцитоза. При хепатит Е са  описани остър панкреатит, миозит, полиартрит.
Фактори, определящи тежестта на заболяването и леталитет: От страна на гостоприемника значение имат - възрастта, предшестващи чернодробни заболявания, употреба на алкохол, бременност, имуносупресия. От страна на вируса значение има инфектиращата доза. Леталитетът при хепатит Е като цяло е нисък - (0,5-4%), като нараства при бременни (10-20%), лица с предшестващи чернодробни увреждания, лица, употребяващи алкохол и деца до 2 години. В сравнение с хепатит А обаче смъртността е по-висока (0,2-0,5% за хепатит А).

Лечение: Най-често острият хепатит Е оздравява без специфично лечение. Антивирусни препарати се препоръчват при тежко протичане на заболяването със заплашваща чернодробна недостатъчност.  При хроничната инфекция се прилагат антивирусни препарати като средство на избор е – Ribavirin 600-800 mg/24 часа за период от три месеца. Препоръчително е това да е съчетано с намаляване на имуносупресиращата терапия, каквато пациенти с хронични форми най-често получават.

Диагностика: Диагнозата остра HEV инфекция се поставя чрез използването на директни и индиректни методи. Директните са молекулярно-биологични-изолация на вирус или доказване на вирусна нуклеинова киселина в кръвта и/или изпражнения  на болен. Използват се и молекулярно генетични методи за гено –и субгенотипизиране. Най-често в практиката HEV инфекцията се диагностицира чрез индиректни методи за доказване на специфични антитела – anti HEV IgM, anti HEV IgG в серума на болен.
Наличието на РНК на HEV потвърждава диагнозата, но липсата и не я изключва поради краткотрайната виремия /само в продължение на 2 седмици/. Комерсиалните  тестове за доказване на антитела бяха усъвършенствани в последните години  и са с висока специфичност и чувствителност.  Препоръчително е изследване на антителата и от двата класа. Диагноза, базирана само на anti HEV IgM без наличие на anti HEV IgG е неприемлива.

Превенция и контрол: Неспецифични мерки – в ендемичните региони -подобряване на санитарните условия и създаване на добри хигиенни практики сред населението, поддържане на качествени стандарти за водоснабдяване. В неендемичните региони се препоръчва да не се консумира сурово и полусурово месо. Препоръчва се термична обработка на месото в дълбочина при минимум 700С. Специфична профилактика ще се извършва с ваксини. Разработени са вече две рекомбинантни ваксини срещу HEV  генотип 1 с надеждни резултати, но все още няма ваксина срещу HEV  генотип 3.

 

 


 

 

Банер
Банер

Последни новини

Второ обучение за младежите от Столичната академия за обучители на връстници

Петрохан, 12-14 април 2019

През трите дни от 12 до 14 април се проведе второто обучение за младежите от Столичната академия за обучители на връстници. Тази важна инициатива в областта на здравното и сексуално образование БАСП осъществява съвместно с дирекция ПИСТ на Софийска голяма община. Фокусът на втория етап на обучението бе върху изработването на комуникационни умения, изграждане на екипи и екипна работа, придобиване на знания по отношение на превенцията на трафика на хора, познанията по хигиена като отправна точка за обучението на връстници, придобиване на здравословни навици по отношение на храненето, превенция на хранителните разстройства, работа с уязвими групи. Като допълнение към здравните познания, бъдещите обучители придобиха и социални и лични – как да определят личното си пространство – полезно умение при работа с млади хора със специални потребности,  и как да планират свободното си време.

 
Здравните медиатори от Монтана, Зайчар и Пирот споделят опита си

Зайчар – Пирот, 20-21 март 2019г.

На 20 и 21 март 2019г. здравните медиатори от Монтана участваха в работни срещи със свои колеги в Зайчар и Пирот. Срещите са организирани от БАСП и се осъществяват в рамките на финалната фаза на програма ЗОВ (Здраве и образование за всички), подкрепена от Българо-Швейцарската програма за сътрудничество. Освен монтанските членове на Националната мрежа на здравните медиатори (НМЗМ), в учебното пътуване се включиха здравни специалисти, работещи с уязвимите общности на терен, представители на РЗИ и на местната власт. На място ги очакваха техни колеги: представители на местната власт, на местни НПО в Зайчар и Пирот, здравни специалисти, доброволци от целевите общности.
Обмен на идеи, представяне на добри практики, свързани с подобряване на достъпа на групи в неравностойно положение до здравеопазване, образователни и социални услуги са ключовите теми, по които работиха заедно сръбските и български колеги. Здравните медиатори от Монтана са избрани да споделят опита си заради добрите резултати, които са постигнали в работа си по Програма ЗОВ.

 
Първи дейности на терен по проекта „Моето тяло, моите права”

София, Монтана, Ямбол, 18-28 февруари 2019 г.

Партньори по проекта „Моето тяло, моите права” (2018–2021) се събраха на 25 и 26 февруари 2019 г. в София, за да обменят опит и информация. Инициативата за здравни грижи, информация и услуги за хора от маргинализрани семейства и уязвими общности се реализира в София, Ямбол и Монтана. В срещата участваха екипът на БАСП, координаторите на проекта и здравни медиатори от трите локации, както и ключови представители на общинската администрация.
До момента екипът на проекта e провел 24 фокус групи в трите проектни локации – по 6 в Монтана, София и Ямбол. Участниците във фокус групите са момичета и момчета на възраст 12-15, 16-25 и над 25 години. Целта е да се проучат нагласите на младите хора в конкретните общности (особено в маргинализирани групи) по отношение на предлаганите услуги в областта на семейното планиране както и да се разбере могат ли да вземат самостоятелни решения свързани с репродуктивното им здраве.

Банер

Интервюта и други интересни материали :: Хепатит Е вирусна инфекция