www.safesex.bg

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Банер
Интервюта и други интересни материали :: Сътрудничеството за развитие и България

Сътрудничеството за развитие и България

DiplomacyВенцислав Кирков, бр. 15 на списание "Дипломация" - октомври - декември 2015

През 2007 г. Министерството на външните работи на България (МВнР) публикува Концепция за участието на България в международното сътрудничество за развитие. В този документ бяха ясно определени принципите, задачите и приоритетите на българската политика за развитие, включително и начините за финансиране. А финансирането предвиждаше участие на България в политиките за развитие чрез многостранни канали и по двустранна линия.
Многостранните канали са различни структури, имащи отношение към изпълнението на актуалните по това време Цели на хилядолетието за развитие: ООН агенции, МВФ или звена на ЕС, насочени към формирането и изпълнението на политики в областта на международното сътрудничество за развитие. Финансирането по двустранна линия описваше участие в малки проекти, които не се нуждаят от сериозни средства за изпълнение, участие в съвместни проекти с други международни донори или предоставяне на техническа помощ. Към онзи момент България е държава, която е съвсем наскоро приета в Европейския съюз и изглежда, че такъв подход за изразходване на средства по двустранна линия е разумен и създава условия за натрупване на опит за разгръщането на стройна и ефективна българска политика за развитие, която да кореспондира с общата външна политика на страната.
Наистина, участието в политиките за международно сътрудничество за развитие са един модерен и гъвкав инструмент на общата външна политика на страната. И тази възможност се вижда най-добре чрез изпълнението на съвместни проекти и програми по двустранна линия. Културното и историческото наследство на България дава възможност на страната да бъде позиционирана отлично в редица държави, в които водещите страни от ЕС нямат традиции. Следователно развиването на отношения по двустранна линия е израз на желанието на България да бъде съпричастна към проблемите на онези, с които имаме традиция на добро партньорство в политически, икономически или културен аспект.

Международните ангажименти на България за отделянето на средства по линия на сътрудничеството за развитие се определят като процент от брутния национален доход (БНД). Времево този ангажимент като процент е различен: до 2010 г. това трябва да представлява 0,17% от БНД, а в периода 2010-2015 г. съответно 0,33% от БНД. Таблица 1 представя процента, отделен за сътрудничество за развитие спрямо БНД според данни на Европейската комисия1:

 Година 2007 2008  2009 2010  2011 2012  2013   2014
 Цел 0,17% от БНД  0,33% от БНД
 Отчетено 0,06%  0,04%   0,04%  0,09%  0,09%  0,08% 0,10% 0,08%

 В огромната си част изразходените средства са отчетени от вноските за членство на България в ЕС и преразпределени към различните структури на ЕК за изпълнение на външни политики. Ако разгледаме съотношението на отчетени средства по многостранни и двустранни канали ще установим, че фокусът върху двустранните канали е пренебрежимо малък
(Таблица 2: Съотношение на отчетените средства по многостранна и двустранна линия за последните 3 години).

Година 2012 2013  2014
Многостранни канали  99,59% 99,30% 97,97%
 Двустранни канали  0,41% 0,70%  2,03%

 Разбира се, наблюдава се тенденция за увеличаване на процента изразходени средства по двустранна линия и сравнението между последните две отчетени години (2013 и 2014 г.) показва увеличение по този показател близо 3 пъти. Въпреки това остава впечатлението за недостатъчно ползване на потенциала на сътрудничеството за развитие по двустранна линия.
В Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ (2013-2015 г.) по двустранна линия са приоритизирани партньори от страни в Западните Балкани, Черноморския регион и Средиземноморието. Основните области за подкрепа включват:
• Подпомагане на демокрацията
• Повишаване качеството на образованието
• Подкрепа на по-качествено здравеопазване
• Подкрепа на инициативи за разширяване на взаимната търговия и инвестиционната дейност
• Създаване на социално значима инфраструктура
Това позициониране взема предвид възможностите на страната като експертиза и нуждите на страните партньори в контекста на съществуващите отношения на политическо и стопанско ниво, което от своя страна позволява голяма географска и тематична вариативност. От тази гледна точка документът демонстрира разбиране за потенциала от развитие на контакти по двустранна линия. Този потенциал има значение за развитието на стопанските взаимовръзки, но и отговаря на нуждите на гражданите в такива държави, като двата процеса се допълват и
надграждат. На практика помощта за развитие има значение не само за страната бенефициент, но и за страната донор, като по този начин се постига наистина взаимоизгодно сътрудничество. От тази гледна точка помощта за развитие може да бъде разглеждана и като инвестиционен инструмент, и като механизъм за растеж на страната донор.
Въпреки демонстрираната визия, средствата за изпълнение на такава политика са малки и проблемите са от административно естество. През 2011 г. бе прието Постановление №234 на Министерския съвет, което урежда до голяма степен функционалното устройство при създаването и управлението на политиките за сътрудничество за развитие. И независимо че МВнР е посочено като принципал при формирането, мониторирането и изпълнението на такива политики, то не дава достатъчна яснота около финансирането на дейности по двустранна линия, а предвидените възможности следват тромава бюрократична процедура, която възпрепятства ефикасното изпълнение на такива дейности. Нещо повече – ролята на ключовите партньори от бизнес и неправителствения сектор не е достатъчно добре описана и дори подценена. В същото време новата парадигма за финансиране и отчитане на средствата в областта на сътрудничество за развитие се фокусира именно върху участието на тези партньори.
Всичко това е предпоставка за разработването на проект и приемането на рамков Закон за международното сътрудничество за развитие. Такъв закон би трябвало да определи пълноценното участие на българския бизнес и неправителствен сектор в разработването и изпълнението на политики за развитие, както и да предвиди ефективни процедури за отделянето на средства по двустранна линия. В дългосрочна переспектива това би дало възможност за обособяване и разширяване на структура към МВнР, която да контролира и направлява цялостния процес при участието на България в политиките за международно сътрудничество за развитие. Но освен законовата рамка са необходими и други дейности за по-ефективна координация. Това включва целенасочени действия за информиране на бизнес сектора за възможностите, които политиките за развитие предоставят. В рамките на Европейската година за развитие 2015 бяха представени резултатите от проучване сред 500 български фирми, което показва твърде ниско ниво на информираност за съществуването на такива възможности за участие. В същото време се отбелязва, че с получаването на информация по този въпрос представителите на бизнес средите повишават своя интерес към такъв тип сътрудничество. Второ проучване2, отново проведено в рамките на Европейската година за развитие 2015, показва, че младите хора на възраст 15-25 години виждат ролята на бизнеса като социално отговорен и подкрепящ ключови области като образование и здравеопазване в трети страни. Тази посока за популяризация на сътрудничеството за развитие определено би повишила нивото на подкрепа за такъв тип политики.
Наред с това координацията с неправителствените организации и академичните среди е задължителен елемент за цялостното изпълнение на политиките за развитие. В България има голям брой организации, които имат директен опит в изпълнението на проекти в приоритетни за страната региони, като са установени контакти с различни местни структури на гражданското общество или местни национални институции. Систематизирането на този потенциал би допринесъл за по-пълното отговаряне на нуждите на гражданския сектор в съответната страна,
както и за повишаването на авторитета на страната.
Тази синхронизация би следвало да бъде непосредствена задача на МВнР, още повече предвид новата глобална рамка за действие след приемането на Целите за устойчиво развитие през септември 2015 г. В тази рамка има принципно нов момент, тъй като тези цели не се отнасят само до страните от т.нар. Глобален юг, но и за развитите в сравнителен план държави. За страна като България това е възможност да развие взаимноизгодни партньорства чрез фокусиране върху двустранните канали за сътрудничество.


1 http://europa.eu/rapid/attachment/MEMO-15-4748/en/2014%20ODA%20tables%20attachment.pdf

2 Профил на глобалния млад гражданин, социологическо проучване сред 501 души, 20.10.-20.11.2015 г. 

 

 

Банер
Банер

Последни новини

Моето тяло, моите права: работна среща на екипите от Монтана, София и Ямбол

Долна Баня, 2-4 септември 2020 г.

Среща на екипите по проекта ни "Моето тяло, моите права", подкрепен от програмата за социално отговорен бизнес „MSD за майките” се проведе в Долна Баня в периода 2-4 септември 2020 г. Специални гости на дискусиите за реализиране на дейностите бяха Изпълнителният директор на Първа АГ болница "Св. София" д-р Гергана Коларова и координаторът на БАСП за регион Плевен д-р Красимир Романов. Това беше безценна възможност за колегите от софийския екип да общуват с д-р Коларова и да прецизират детайли по работата си на терен и сътрудничеството си с болницата в сферата на семейното планиране.
Теми на дискусиите по време на тридневната среща бяха: какви изследвания се правят по време на бременността и какво прави гинекологът в различните й етапи; за ползата от здравни осигуровки; колко струва и как се възстановяват здравноосигурителните права; какви са ползите от визуализирането за разбиране на информацията след уязвими групи. Бяха представени вече разработените видеопродукти, които да са в помощ на работата по места.
Работата през трите дни със здравни медиатори и други колеги, работещи на терен в Монтана, София е Ямбол включваше обсъждане на направеното до момента и планиране на предстоящото до края на проекта.
В кризисните месеци от началото на годината двама десетокласници в Ямбол са били застрашени от отпаднане от училище поради смъртни случаи на техни близки, но екипът по проекта е оказал подкрепа и момчетата ще завършат средното си образование. Две от девойките пък, обучени по проекта, тази година ще са студентки във Великотърновския университет, специалност педагогика.

 
Партньорството за учене и действие се запозна с програмата Кибер Скаут на Safenet

София, 24 август 2020г.

"Младеж в девети клас съм. Неотдавна се запознах с момиче в социалните мрежи. След като няколко дни си чатихме в скайпа, пускахме камери, пращахме си снимки малко по-така... Сега се оказва, че това момиче изобщо не е момиче, направени са записи и ме изндуват за пари, за още снимки, в противен случай щели да разпространят публично записаното... Какво да направя, за да изляза от тази ситуация?"
Друг казус:
"Аз съм в 6 клас. Мой съученик, който е фейсбук-приятел с учителката ни по история, свалил нейна снимка и направил неин професионален профил в порносайт. Как да постъпя, как да реагирам?":
Двата казуса са само малка част от еднодневно обучение по програмата Кибер Скаут за интернет безопасност и онлайн сигурност за членовете на Партньорството за учене и действие (ПУД). Говорим за онлайн тормоза, за сексуалната експлоатация онлайн, за начините, по които следва да реагираме, какви правила важат, какво е допустимо и ефективно... Разглуждзаме различни случаи - от заплаха по отношение на сигурността за дете от педофил до уж невинно изглеждаща закачка между приятели, прерастваща в интернет тормоз, която може да нанесе сериозни и трайни последствия върху живота и психиката на потърпевшия.

 
Да изградиш капацитет в сферите на комуникацията и застъпничеството

Долна Баня, 20-22 август 2020 г.

В рамките на три дни – от 20 до 22 август 2020г. - екипът и управителният съвет на БАСП заедно с представители на ключови за организацията ни партньори се събраха на една различна, нетрадиционна работна среща в Долна Баня. Специалистите по връзки с обществеността и гражданско право Диана Дамянова и Ивана Мурджева споделиха пред участниците важни акценти от професионалната си експертиза, които са от значение както за по-доброто разбиране на обществената среда, така и за комуникиране на посланията ни.
Целта на събитието беше да се направи анализ както на нуждите на целевите ни групи, така и на средата, в която работим, като се вземат предвид предизвикателствата пред НПО сектора и специфичните особености при общуване с различни публики, за да можем да бъдем по-успешни в работата си в „нашата” ниша - здравна превенция, семейно планиране, сексуално и репродуктивно здраве. Беше направен кратък исторически преглед на нормативната среда и на ключови нормотворчески документи.

Банер

Интервюта и други интересни материали :: Сътрудничеството за развитие и България