www.safesex.bg

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Банер
Интервюта и други интересни материали :: Сътрудничеството за развитие и България

Сътрудничеството за развитие и България

DiplomacyВенцислав Кирков, бр. 15 на списание "Дипломация" - октомври - декември 2015

През 2007 г. Министерството на външните работи на България (МВнР) публикува Концепция за участието на България в международното сътрудничество за развитие. В този документ бяха ясно определени принципите, задачите и приоритетите на българската политика за развитие, включително и начините за финансиране. А финансирането предвиждаше участие на България в политиките за развитие чрез многостранни канали и по двустранна линия.
Многостранните канали са различни структури, имащи отношение към изпълнението на актуалните по това време Цели на хилядолетието за развитие: ООН агенции, МВФ или звена на ЕС, насочени към формирането и изпълнението на политики в областта на международното сътрудничество за развитие. Финансирането по двустранна линия описваше участие в малки проекти, които не се нуждаят от сериозни средства за изпълнение, участие в съвместни проекти с други международни донори или предоставяне на техническа помощ. Към онзи момент България е държава, която е съвсем наскоро приета в Европейския съюз и изглежда, че такъв подход за изразходване на средства по двустранна линия е разумен и създава условия за натрупване на опит за разгръщането на стройна и ефективна българска политика за развитие, която да кореспондира с общата външна политика на страната.
Наистина, участието в политиките за международно сътрудничество за развитие са един модерен и гъвкав инструмент на общата външна политика на страната. И тази възможност се вижда най-добре чрез изпълнението на съвместни проекти и програми по двустранна линия. Културното и историческото наследство на България дава възможност на страната да бъде позиционирана отлично в редица държави, в които водещите страни от ЕС нямат традиции. Следователно развиването на отношения по двустранна линия е израз на желанието на България да бъде съпричастна към проблемите на онези, с които имаме традиция на добро партньорство в политически, икономически или културен аспект.

Международните ангажименти на България за отделянето на средства по линия на сътрудничеството за развитие се определят като процент от брутния национален доход (БНД). Времево този ангажимент като процент е различен: до 2010 г. това трябва да представлява 0,17% от БНД, а в периода 2010-2015 г. съответно 0,33% от БНД. Таблица 1 представя процента, отделен за сътрудничество за развитие спрямо БНД според данни на Европейската комисия1:

 Година 2007 2008  2009 2010  2011 2012  2013   2014
 Цел 0,17% от БНД  0,33% от БНД
 Отчетено 0,06%  0,04%   0,04%  0,09%  0,09%  0,08% 0,10% 0,08%

 В огромната си част изразходените средства са отчетени от вноските за членство на България в ЕС и преразпределени към различните структури на ЕК за изпълнение на външни политики. Ако разгледаме съотношението на отчетени средства по многостранни и двустранни канали ще установим, че фокусът върху двустранните канали е пренебрежимо малък
(Таблица 2: Съотношение на отчетените средства по многостранна и двустранна линия за последните 3 години).

Година 2012 2013  2014
Многостранни канали  99,59% 99,30% 97,97%
 Двустранни канали  0,41% 0,70%  2,03%

 Разбира се, наблюдава се тенденция за увеличаване на процента изразходени средства по двустранна линия и сравнението между последните две отчетени години (2013 и 2014 г.) показва увеличение по този показател близо 3 пъти. Въпреки това остава впечатлението за недостатъчно ползване на потенциала на сътрудничеството за развитие по двустранна линия.
В Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ (2013-2015 г.) по двустранна линия са приоритизирани партньори от страни в Западните Балкани, Черноморския регион и Средиземноморието. Основните области за подкрепа включват:
• Подпомагане на демокрацията
• Повишаване качеството на образованието
• Подкрепа на по-качествено здравеопазване
• Подкрепа на инициативи за разширяване на взаимната търговия и инвестиционната дейност
• Създаване на социално значима инфраструктура
Това позициониране взема предвид възможностите на страната като експертиза и нуждите на страните партньори в контекста на съществуващите отношения на политическо и стопанско ниво, което от своя страна позволява голяма географска и тематична вариативност. От тази гледна точка документът демонстрира разбиране за потенциала от развитие на контакти по двустранна линия. Този потенциал има значение за развитието на стопанските взаимовръзки, но и отговаря на нуждите на гражданите в такива държави, като двата процеса се допълват и
надграждат. На практика помощта за развитие има значение не само за страната бенефициент, но и за страната донор, като по този начин се постига наистина взаимоизгодно сътрудничество. От тази гледна точка помощта за развитие може да бъде разглеждана и като инвестиционен инструмент, и като механизъм за растеж на страната донор.
Въпреки демонстрираната визия, средствата за изпълнение на такава политика са малки и проблемите са от административно естество. През 2011 г. бе прието Постановление №234 на Министерския съвет, което урежда до голяма степен функционалното устройство при създаването и управлението на политиките за сътрудничество за развитие. И независимо че МВнР е посочено като принципал при формирането, мониторирането и изпълнението на такива политики, то не дава достатъчна яснота около финансирането на дейности по двустранна линия, а предвидените възможности следват тромава бюрократична процедура, която възпрепятства ефикасното изпълнение на такива дейности. Нещо повече – ролята на ключовите партньори от бизнес и неправителствения сектор не е достатъчно добре описана и дори подценена. В същото време новата парадигма за финансиране и отчитане на средствата в областта на сътрудничество за развитие се фокусира именно върху участието на тези партньори.
Всичко това е предпоставка за разработването на проект и приемането на рамков Закон за международното сътрудничество за развитие. Такъв закон би трябвало да определи пълноценното участие на българския бизнес и неправителствен сектор в разработването и изпълнението на политики за развитие, както и да предвиди ефективни процедури за отделянето на средства по двустранна линия. В дългосрочна переспектива това би дало възможност за обособяване и разширяване на структура към МВнР, която да контролира и направлява цялостния процес при участието на България в политиките за международно сътрудничество за развитие. Но освен законовата рамка са необходими и други дейности за по-ефективна координация. Това включва целенасочени действия за информиране на бизнес сектора за възможностите, които политиките за развитие предоставят. В рамките на Европейската година за развитие 2015 бяха представени резултатите от проучване сред 500 български фирми, което показва твърде ниско ниво на информираност за съществуването на такива възможности за участие. В същото време се отбелязва, че с получаването на информация по този въпрос представителите на бизнес средите повишават своя интерес към такъв тип сътрудничество. Второ проучване2, отново проведено в рамките на Европейската година за развитие 2015, показва, че младите хора на възраст 15-25 години виждат ролята на бизнеса като социално отговорен и подкрепящ ключови области като образование и здравеопазване в трети страни. Тази посока за популяризация на сътрудничеството за развитие определено би повишила нивото на подкрепа за такъв тип политики.
Наред с това координацията с неправителствените организации и академичните среди е задължителен елемент за цялостното изпълнение на политиките за развитие. В България има голям брой организации, които имат директен опит в изпълнението на проекти в приоритетни за страната региони, като са установени контакти с различни местни структури на гражданското общество или местни национални институции. Систематизирането на този потенциал би допринесъл за по-пълното отговаряне на нуждите на гражданския сектор в съответната страна,
както и за повишаването на авторитета на страната.
Тази синхронизация би следвало да бъде непосредствена задача на МВнР, още повече предвид новата глобална рамка за действие след приемането на Целите за устойчиво развитие през септември 2015 г. В тази рамка има принципно нов момент, тъй като тези цели не се отнасят само до страните от т.нар. Глобален юг, но и за развитите в сравнителен план държави. За страна като България това е възможност да развие взаимноизгодни партньорства чрез фокусиране върху двустранните канали за сътрудничество.


1 http://europa.eu/rapid/attachment/MEMO-15-4748/en/2014%20ODA%20tables%20attachment.pdf

2 Профил на глобалния млад гражданин, социологическо проучване сред 501 души, 20.10.-20.11.2015 г. 

 

 

Банер
Банер

Последни новини

„Моето тяло, моите права”: здравните медиатори от община Ямбол за работата си в условията на извънредно положение

Ямбол, май 2020г.

Родителите са безработни. Един от братята преди дни се е прибрал от чужбина. За съжаление – без пари. Никой от семейството няма право да излиза. Поставени са под карантина. Един ден, докато работи в кабинета си, Кина Асенова чува неистов рев на улицата. Излиза да провери какво става, и вижда шестгодишното им дете да се тръшка на земята и да крещи истерично. Разбира, че момчето много иска вафла, а възможност да получи няма... Отива до магазина, купува за семейството кутия с вафли и им занася. „На следващия ден започнахме раздаването на храни. Разпределяхме ги на хората без да гледаме какъв е техният етнос. Давахме и за психично болните, на хора с различни заболявания.”  
Кина е здравен медиатор от 2008 г., но с хората работи активно по различни проекти от 2000 г. Имат й доверие. Заедно с Атанаска Мутафова, Асен Стоянов, Атанас Атанасов, Иван Иванов и медиаторите от Община Тунджа ежедневно обхождат и селата Кукорево, Козарево, Веселиново, Дражево, Хаджидимитрово.  Ангажирани са по цял ден. Дори в събота и неделя. „Откакто обявиха епидемията с Ковид-19 всеки ден сме на терен, разясняваме на хората каква е ситуацията, обясняваме им защо е важно да си стоят по домовете. Наблюдаваме завърналите се от чужбина и следим дали спазват карантината. Почти във всички села имаме такива хора.”

 
"Моето тяло, моите права" – успехи и предизвикателства

За работата на здравните медиатори от Монтана в условията на извънредно положение
Монтана, март–май 2020г.

Петър Цветанов, Соня Руменова и Валя Александрова са здравни медиатори в Община Монтана. Тримата в екип изпълняват дейности по проекта на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) – „Моето тяло, моите права” (2018–2021). Освен в тяхната, пилотно се работи в още две български общини: Ямбол и София. Проектът се осъществява в партньорство с организации от Сърбия и Румъния. Изпълнява се с координиращата роля на Международната федерация по семейно планиране и е подкрепен от програмата за социално отговорен бизнес на компанията МСД чрез тяхната кампания "МСД за майките". Основната цел на инициативата е подобряване на условията за осигуряване на качествени услуги в областта на семейното планиране за уязвими общности и изграждане на капацитет на общностите по места.
Соня е здравен медиатор от 2013 г. Завършила е икономика. Омъжена с две деца: момче и момиче: „Преди няколко години ромските жени от квартала ни не ходеха на профилактични прегледи. Една част бяха неосигурени, а други просто живееха със своите предразсъдъци и страхове. По проект на българо-швейцарската програма ЗОВ на  бяхме наели двама акушер-гинеколози, които посещаваха здравния център в квартала по график. Тогава оформихме и местна женска група за взаимопомощ, където отначало плахо, но в последствие все по-уверено започнахме да говорим за прегледи, контрацепция, семейно планиране, превенция на полово-предавани инфекции... Жените от групата започнаха постепенно да се отърсват от своите страхове.”

 
Партньорство за учене и действие: усилия за гарантирана устойчивост

София, 12 февруари 2020 г.

Поредна среща на Партньорство за учене и действие (и първа за 2020 година) се проведе в София на 12 февруари 2020. Работната програма включваше преглед на извършеното по проекта до момента, фиксиране на конкретни бъдещи дейности и определяне на малки работни групи за работа по различните стратегически направления.
Представителите на организациите и институциите, които присъстваха, споделиха работните си планове и възможността за включване на други членове на ПУД в тях. Част от споделянето беше свързано със зачестилите напоследък фалшиви новини, включително по темите на работната група. Атмосферата на събитието беше едновременно делова и със силно изразено усещане за сплотеност и добро сътрудничество. В дебатите по време на срещата бяха засегнати важни актуални теми като повишаване на медийната и дигитална грамотност на децата и предизвикателствата, които срещаме в работата си с дългогодишни учители. Стана дума за формираща се мрежа от деца и млади хора с иновативен модел на управление, която ще има за цел намаляване на агресията на деца, настанени в резидентни услуги. Разговаряхме за това как да фокусираме работата си, за да имат усилията ни гарантирана устойчивост; за научния и изследователски подход и за партньорствата на регионално и национално ниво; за необходимостта заедно да работим за промяна на средата.

Банер

Интервюта и други интересни материали :: Сътрудничеството за развитие и България