www.safesex.bg

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Банер
Интервюта и други интересни материали :: Сътрудничеството за развитие и България

Сътрудничеството за развитие и България

DiplomacyВенцислав Кирков, бр. 15 на списание "Дипломация" - октомври - декември 2015

През 2007 г. Министерството на външните работи на България (МВнР) публикува Концепция за участието на България в международното сътрудничество за развитие. В този документ бяха ясно определени принципите, задачите и приоритетите на българската политика за развитие, включително и начините за финансиране. А финансирането предвиждаше участие на България в политиките за развитие чрез многостранни канали и по двустранна линия.
Многостранните канали са различни структури, имащи отношение към изпълнението на актуалните по това време Цели на хилядолетието за развитие: ООН агенции, МВФ или звена на ЕС, насочени към формирането и изпълнението на политики в областта на международното сътрудничество за развитие. Финансирането по двустранна линия описваше участие в малки проекти, които не се нуждаят от сериозни средства за изпълнение, участие в съвместни проекти с други международни донори или предоставяне на техническа помощ. Към онзи момент България е държава, която е съвсем наскоро приета в Европейския съюз и изглежда, че такъв подход за изразходване на средства по двустранна линия е разумен и създава условия за натрупване на опит за разгръщането на стройна и ефективна българска политика за развитие, която да кореспондира с общата външна политика на страната.
Наистина, участието в политиките за международно сътрудничество за развитие са един модерен и гъвкав инструмент на общата външна политика на страната. И тази възможност се вижда най-добре чрез изпълнението на съвместни проекти и програми по двустранна линия. Културното и историческото наследство на България дава възможност на страната да бъде позиционирана отлично в редица държави, в които водещите страни от ЕС нямат традиции. Следователно развиването на отношения по двустранна линия е израз на желанието на България да бъде съпричастна към проблемите на онези, с които имаме традиция на добро партньорство в политически, икономически или културен аспект.

Международните ангажименти на България за отделянето на средства по линия на сътрудничеството за развитие се определят като процент от брутния национален доход (БНД). Времево този ангажимент като процент е различен: до 2010 г. това трябва да представлява 0,17% от БНД, а в периода 2010-2015 г. съответно 0,33% от БНД. Таблица 1 представя процента, отделен за сътрудничество за развитие спрямо БНД според данни на Европейската комисия1:

 Година 2007 2008  2009 2010  2011 2012  2013   2014
 Цел 0,17% от БНД  0,33% от БНД
 Отчетено 0,06%  0,04%   0,04%  0,09%  0,09%  0,08% 0,10% 0,08%

 В огромната си част изразходените средства са отчетени от вноските за членство на България в ЕС и преразпределени към различните структури на ЕК за изпълнение на външни политики. Ако разгледаме съотношението на отчетени средства по многостранни и двустранни канали ще установим, че фокусът върху двустранните канали е пренебрежимо малък
(Таблица 2: Съотношение на отчетените средства по многостранна и двустранна линия за последните 3 години).

Година 2012 2013  2014
Многостранни канали  99,59% 99,30% 97,97%
 Двустранни канали  0,41% 0,70%  2,03%

 Разбира се, наблюдава се тенденция за увеличаване на процента изразходени средства по двустранна линия и сравнението между последните две отчетени години (2013 и 2014 г.) показва увеличение по този показател близо 3 пъти. Въпреки това остава впечатлението за недостатъчно ползване на потенциала на сътрудничеството за развитие по двустранна линия.
В Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ (2013-2015 г.) по двустранна линия са приоритизирани партньори от страни в Западните Балкани, Черноморския регион и Средиземноморието. Основните области за подкрепа включват:
• Подпомагане на демокрацията
• Повишаване качеството на образованието
• Подкрепа на по-качествено здравеопазване
• Подкрепа на инициативи за разширяване на взаимната търговия и инвестиционната дейност
• Създаване на социално значима инфраструктура
Това позициониране взема предвид възможностите на страната като експертиза и нуждите на страните партньори в контекста на съществуващите отношения на политическо и стопанско ниво, което от своя страна позволява голяма географска и тематична вариативност. От тази гледна точка документът демонстрира разбиране за потенциала от развитие на контакти по двустранна линия. Този потенциал има значение за развитието на стопанските взаимовръзки, но и отговаря на нуждите на гражданите в такива държави, като двата процеса се допълват и
надграждат. На практика помощта за развитие има значение не само за страната бенефициент, но и за страната донор, като по този начин се постига наистина взаимоизгодно сътрудничество. От тази гледна точка помощта за развитие може да бъде разглеждана и като инвестиционен инструмент, и като механизъм за растеж на страната донор.
Въпреки демонстрираната визия, средствата за изпълнение на такава политика са малки и проблемите са от административно естество. През 2011 г. бе прието Постановление №234 на Министерския съвет, което урежда до голяма степен функционалното устройство при създаването и управлението на политиките за сътрудничество за развитие. И независимо че МВнР е посочено като принципал при формирането, мониторирането и изпълнението на такива политики, то не дава достатъчна яснота около финансирането на дейности по двустранна линия, а предвидените възможности следват тромава бюрократична процедура, която възпрепятства ефикасното изпълнение на такива дейности. Нещо повече – ролята на ключовите партньори от бизнес и неправителствения сектор не е достатъчно добре описана и дори подценена. В същото време новата парадигма за финансиране и отчитане на средствата в областта на сътрудничество за развитие се фокусира именно върху участието на тези партньори.
Всичко това е предпоставка за разработването на проект и приемането на рамков Закон за международното сътрудничество за развитие. Такъв закон би трябвало да определи пълноценното участие на българския бизнес и неправителствен сектор в разработването и изпълнението на политики за развитие, както и да предвиди ефективни процедури за отделянето на средства по двустранна линия. В дългосрочна переспектива това би дало възможност за обособяване и разширяване на структура към МВнР, която да контролира и направлява цялостния процес при участието на България в политиките за международно сътрудничество за развитие. Но освен законовата рамка са необходими и други дейности за по-ефективна координация. Това включва целенасочени действия за информиране на бизнес сектора за възможностите, които политиките за развитие предоставят. В рамките на Европейската година за развитие 2015 бяха представени резултатите от проучване сред 500 български фирми, което показва твърде ниско ниво на информираност за съществуването на такива възможности за участие. В същото време се отбелязва, че с получаването на информация по този въпрос представителите на бизнес средите повишават своя интерес към такъв тип сътрудничество. Второ проучване2, отново проведено в рамките на Европейската година за развитие 2015, показва, че младите хора на възраст 15-25 години виждат ролята на бизнеса като социално отговорен и подкрепящ ключови области като образование и здравеопазване в трети страни. Тази посока за популяризация на сътрудничеството за развитие определено би повишила нивото на подкрепа за такъв тип политики.
Наред с това координацията с неправителствените организации и академичните среди е задължителен елемент за цялостното изпълнение на политиките за развитие. В България има голям брой организации, които имат директен опит в изпълнението на проекти в приоритетни за страната региони, като са установени контакти с различни местни структури на гражданското общество или местни национални институции. Систематизирането на този потенциал би допринесъл за по-пълното отговаряне на нуждите на гражданския сектор в съответната страна,
както и за повишаването на авторитета на страната.
Тази синхронизация би следвало да бъде непосредствена задача на МВнР, още повече предвид новата глобална рамка за действие след приемането на Целите за устойчиво развитие през септември 2015 г. В тази рамка има принципно нов момент, тъй като тези цели не се отнасят само до страните от т.нар. Глобален юг, но и за развитите в сравнителен план държави. За страна като България това е възможност да развие взаимноизгодни партньорства чрез фокусиране върху двустранните канали за сътрудничество.


1 http://europa.eu/rapid/attachment/MEMO-15-4748/en/2014%20ODA%20tables%20attachment.pdf

2 Профил на глобалния млад гражданин, социологическо проучване сред 501 души, 20.10.-20.11.2015 г. 

 

 

Банер
Банер

Последни новини

Шест малки проекта в рамките на ПУД получиха подкрепа

София, октомври 2020

Вторият конкурс за малки проекти на организации от Партньорството за учене и действие (ПУД) се проведе в месеците юли и август 2020 г. В определения за кандидатстване срок постъпиха пет предложения, от които с помощта на специално избрана комисия, за подкрепа бяха одобрени три:
Проект “ACT>Re-Act>ImpACT! – иновативен подход за застъпничество на НПО относно сексуалната експлоатация на деца” на Сдружение Ре-Акт има амбицията да разработи иновативен бизнес-ориентиран подход за ефективно застъпничество на НПО с помощта на професионалисти в областта на маркетинга.
Проект „Виждаш ли ме? – скритата уязвимост на децата от сексуална експлоатация и насилие” на Асоциация „Родители” ще допринесе за подобряване и ефективно прилагане на “Механизма за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование” като изследва пропуските по отношение на  превенция и ефективното му прилагане при риск от и/или случаи на сексуална експлоатация и насилие над деца, включително онлайн.
Проект ”Индивидуална ЗаКрила – застъпничество за промени в законодателството за индивидуална оценка на деца, жертви на сексуална експлоатация” на Институт по социални дейности и практики (ИСДП) цели да подобри политиката и законодателството за извършване на индивидуална оценка на деца, жертва на престъпления, вкл. сексуална експлоатация по смисъла на директива 29/2012/ЕС.

 
Две кръгли маси в края на втората година на проекта „Моето тяло, моите права”

Ямбол, 24 септември 2020
Монтана, 28 септември 2020

В края на втората година на проекта на БАСП „Моето тяло, моите права”, подпомаган от инициативата за социално отговорен бизнес  „MSD за майките”, в две от проектните локации  - Монтана и Ямбол – асоциацията организира кръгли маси за нуждата и ползите от семейно планиране със специален фокус върху уязвими общности. В рамките на срещите бяха  обобщени дейностите до момента и обсъдени бъдещите през третата година.  И на двете места присъстваха представители на общината, РЗИ, РЗОК, здравни медиатори, здравни специалисти, представители на местни НПО, ЦОП, социални работници, и най-важното – членове на целевите общности, в които се извършват проектните дейности. В Ямбол присъства и зам. кмета на община Тунджа, който откри кръглата маса.
Специален акцент бяха новите кратки анимационни продукти на БАСП – „Семейно планиране” и „Бременност с усмивка”. Бяха обсъдени дейностите до момента и техния ефект за подобряване на информираността на целевите групи, нуждата от подобни дейности по принцип, комуникационните канали, които най-добре работят в ромска общност, ролята на групите за самопомощ и на  здравните медиатори, затрудненията, предизвикани от Ковид 19 и други проблеми, като дублирането и раздробяването на социални дейности от страна на различни институции. Обобщение за свършеното до момента в Монтана направиха д-р Радосвета Стаменкова, изпълнителен директор на БАСП и Петър Цветанов, местен координатор на проекта, а в Ямбол – Цвета Петкова, член на УС на НМЗМ и Кина Асенова, местен координатор по проекта.

 
Моето тяло, моите права: работна среща на екипите от Монтана, София и Ямбол

Долна Баня, 2-4 септември 2020 г.

Среща на екипите по проекта ни "Моето тяло, моите права", подкрепен от програмата за социално отговорен бизнес „MSD за майките” се проведе в Долна Баня в периода 2-4 септември 2020 г. Специални гости на дискусиите за реализиране на дейностите бяха Изпълнителният директор на Първа АГ болница "Св. София" д-р Гергана Коларова и координаторът на БАСП за регион Плевен д-р Красимир Романов. Това беше безценна възможност за колегите от софийския екип да общуват с д-р Коларова и да прецизират детайли по работата си на терен и сътрудничеството си с болницата в сферата на семейното планиране.
Теми на дискусиите по време на тридневната среща бяха: какви изследвания се правят по време на бременността и какво прави гинекологът в различните й етапи; за ползата от здравни осигуровки; колко струва и как се възстановяват здравноосигурителните права; какви са ползите от визуализирането за разбиране на информацията след уязвими групи. Бяха представени вече разработените видеопродукти, които да са в помощ на работата по места.
Работата през трите дни със здравни медиатори и други колеги, работещи на терен в Монтана, София е Ямбол включваше обсъждане на направеното до момента и планиране на предстоящото до края на проекта.
В кризисните месеци от началото на годината двама десетокласници в Ямбол са били застрашени от отпаднане от училище поради смъртни случаи на техни близки, но екипът по проекта е оказал подкрепа и момчетата ще завършат средното си образование. Две от девойките пък, обучени по проекта, тази година ще са студентки във Великотърновския университет, специалност педагогика.

Банер

Интервюта и други интересни материали :: Сътрудничеството за развитие и България