Цел на работата на БАСП в областта на застъпничеството е създаването и подобряването на условия, които да гарантират предоставянето на информация и достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивно здраве за всички. Застъпничеството се основава на декларираните ценности в Хартата на универсалните човешки права, както и от разбирането, че упражняването на тези права е средството за постигане на по-добро социално-икономическо развитие и лично благоденствие. Взаимовръзката между тези три компонента (право – развитие – благоденствие) в контекста на сексуалното и репродуктивно здраве определя и основните насоки за работа:
• Семейно планиране
• Превенция на Сексуално преносими инфекции и ХИВ/СПИН
• Равни възможности и овластяване на жените
• Подобряване социално-икономическото състояние и достъпа до здравни и социални услуги на маргинализирани общности
Привличането на партньори и съмишленици в процеса на застъпничество е важен и неотменим елемент при планирането и изпълнението на конкретни инициативи. Тези инициативи могат да се отнасят до законови промени или включването на определени теми от областта на сексуалното и репродуктивно здраве в законодателни и нормативни документи, или приоритизирането на сексуалното и репродуктивно здраве в работата на различни други институции и организации. Партньорите на БАСП са разнородни:
• Парламентаристи
• Държавни институции, представители на изпълнителната власт (МЗ, МТСП, МВнР, МП, МОН)
• Общини
• Училища
• Различни неправителствени организаци и други структури (включително професионални сдружения и религиозни организации)
През 2013 и 2014 година, поради задълбочилата се политическа криза –за две години се смениха 4 правителства, две от които служебни, не беше възможно да се осъществяват адекватни застъпнически действия. През 2015 имаше относително по-голяма стабилност и положителни резултати от застъпническите ни действия основно на общинско ниво - с включване на теми и инициативи от областта на СРЗП в общинските планове и програми, както и с включването на здравното и сексуално образование сред стандартите в закона за училищно образование. Голям успех на 2015 година е и подписаният меморандум за сътрудничество между МВнР и БПМР, която се председателства от БАСП в лицето на програмния мениджър на асоциацията Венцислав Кирков. БПМР осъществява административната и оперативната си дейност в централния офис на БАСП.
Президентските избори в страната през ноември 2016 г бяха последвани от поредна оставка на правителството, временно правителство и предсрочни избори през март 2017 г. Гражданското общество, чувствителен и активен участник в протести и промени, има надеждата, че ще може да се наложи и да стимулира воля за реформи и адекватни политики от страна на законодателната и изпълнителна власт. Само през 2017 бяха сменени четири здравни министри, което затруднява работата с институциите. През 2018 година - годината на българското Евро председателство БАСП и БПМР взеха активно участие на в инициативите, свързани с българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. и последващите Председателството събития през втората половина на годината.
В периода 2019 – 2021 година над десетгодишните застъпнически усилия на БАСП и партньори за утвърждаването на позицията на здравния медиатор (ЗМ) се увенчаха с последните две важни стъпки: включването на здравния медиатор в Закона за здравето през 2019г, и разработването на Наредба за здравния медиатор като нормативен акт към закона през 2020г.
През 2022 конкретните задачи пред БАСП са основно три:
1. ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ: Постигане на консенсус с представители на различни, традиционни и нови за БАСП партньори за включване на здравното и сексуално образование(ЗСО) в училищната програма, с теми и подходи, адекватни на възрастта на подрастващите. Привличане на родителската общност както ценен партньор в процеса. Създаване на нормативна база за подготовка в университетите на преподаватели по ЗСО в средните училища .
2. СЕМЕЙНО ПЛАНИРАНЕ: Приемане на Национална програма в областта на сексуалното и репродуктивно здраве, като инструмент и отговор на Националната демографска стратегия. Включване в стратегията на създаването на национален скринингов механизъм за превенция на рака на маточната шийка. Специален фокус върху уязвимите групи и младите хора.
3. ПОЛИТИКИ ЗА РАЗВИТИЕ: Адекватни политики и приети процедури за развитие и международно сътрудничество.
